Kas iial saab tasa mu hingevõlg?

Alul võeta ära

mu sõba

ja sõlg,

mu võlupeegel, mu imelill,

mu hõbehäälega

vilespill.

Siis nõudja võttis ka joomanõu,

võttis ära mu rõõmu ja elujõu,

võttis minult mu kodu,

lambi ja lee –

          kuid võlga,

          mu võlga

          see tasa ei tee.

Kui lootsingi eile, siis täna ma tean,

mida nõudja veel nõuab, miks pantima pean

ka viimse valu

ja silmavee -

          kuid võlga,

          mu võlga

          see tasa ei tee.

Unes tundub küll võimatu

võimalik,

mu oma

siis äkki on igavik,

mu päralt

kõik õnned ja õiemaad,

maailma müntide müriaad,

kõik laulud, lennud ja Linnutee –

          kuid võlga,

          mu võlga

          see tasa ei tee.

Ако трябва да застана пред себе си строго,
ето що ще взема като основа:
моя шал,
наниза перли,
съвестта си и онзи късмет,
с глас на сребърна флейта –
фалцет.
Нека животът вещите смила –
дори да остана без радост и сила,
без дом, топлина,
осветление,
          дългът ми,
          моят дълг
          ще е изкупление.
Макар до вчера да се надявах,
днес зная добре,
какво и защо животът стори с мен.
          И сега накъде?
С последната болка
и сълзи набраздени.
          Дългът ми,
          моят дълг
          не е изцеление.
Насън невъзможното става
възможно пак.
Светът –
вечност от сутрин до мрак,
открива за мен
щастие всякакво – багри неземни,
парите – потребни и непотребни,
фантазии, песни, птичите прения.
          Дългът ми,
          моят дълг -
          не е извинение.

върни се | продължи