Kaheks külmaks, kurjusest kaameks õeks

minu süda ja mõte loodi.

Mida põlgas üks, pidas teine tõeks,

tõusis üks, jäi teine voodi.

Nad sapiks muutsid maitsvad road

ja sõtkusid taignasse kruusa.

Aga kord, kui neil vihaselt välkusid noad,

istus lävele mõtlik muusa.

Vaevalt nägin ta pilgud uurijad

hullund õekseid, kui sündiski pööre:

vaikselt laskusid mõlemad fuuriad

päästma lahti ta kinganööre.

Две сестри бледи, зли, отчуждени,
сърцето тревожат и не престават.
Добро и зло объркват в мене –
за труд едната копнее –
          другата се прозява.

Жлъчно над лакомства се надсмиват,
дори тестото в нощвите стъпкват.
С шпага една срещу друга налитат,
само разумът ги укротява.

Едва ли в очи се набиват
тия сестри – във вихър родени.
Фурии нали са – бодрост ми вливат,
дори да съм над обувките си наведена.

върни се | продължи