Бети Алвер

поезия

Литературен клуб | преводна литература | Бети Алвер „Сребърна флейта“

 

LÄKITUS

 

Betti Alver

 

Kui homme-ülehomme vajaks

kottpime öö

sind

eluande

alandajaks -

    või käsib äkki

    uus aastasada

    sind

    kivikõrbes

    kummitada –

ja sina, sina

kui äraneetu

viid elusõna

läbi aja –

    siis meenuta ka meid.

    Siin tähel

    sa oled lummatud.

    Ja luuletaja.

 

 

 

 

ПОСЛАНИЕ

 

Бети Алвер

 

Превод от естонски: Дора Янева-Медникарова

 

Когато потрябва днес-утре,
в бездънната нощ
ти самият
своя дял от живота
надълбоко да спуснеш –

    внезапно и страшно,
    от столетие ново тласнат,
    ти самият,
    в пустинята каменна даже
    прехласнат,

само ти
от вечност белязаният,
пренеси словото живо
от епохи отминали

    и не забравяй за нас.
    Дори сред звездите
    ти - прокълнатият -
    поет си сега
    и завинаги.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание

 

Електронна публикация на 04. февруари 2007 г.
Публикация в кн. „Сребърна флейта“, Бети Алвер, Изд. „Авангард принт“, 2006 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]