Бети Алвер

поезия

Литературен клуб | преводна литература | Бети Алвер „Сребърна флейта“

 

LÕPPUDE LÕPUKS

 

Betti Alver

 

Lõppude lõpuks polegi vajalik

olla keegi või miski –

veena magedaks lahtub kõik ajalik,

mõte on kangem kui viski.

 

Surrakse rasva, surrakse palata

higis, hirmus ja roojas,

aeg-ajalt mõningaid pronksi valataks,

mille eest kaitsku meid Looja.

 

Hämarast orus kummituv avastus

lämmatab mõtte hiljem või varem.

Valeta, mis minu ajus lavastub,

uni saab lõppude lõpuks veel parem.

 

 

 

 

В КРАЯ НА КРАИЩАТА

 

Бети Алвер

 

Превод от естонски: Дора Янева-Медникарова

 

В края на краищата, не е нужно
да бъдеш величие.
Като вода – нахлувай шумно
и с ум – замайващо силно уиски.

 

Дали ще рухнат всички творения
в мръсотия, пот и газове?
Отливаш си идол – от време на време,
да измолиш: “Бог да пази!”

 

Кълбят се в мъглата видения –
мисълта ги оборва скептично.
Но илюзиите – по мое мнение –
насън са още по-ексцентрични.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 27. януари 2007 г.
Публикация в кн. „Сребърна флейта“, Бети Алвер, Изд. „Авангард принт“, 2006 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]