Хайме Хил де Биедма

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

 

         „Творчеството на ХАЙМЕ ХИЛ ДЕ БИЕДМА (Барселона, 1929) се счита основополагащо за поколението му (това на 50-те години) и заема открояващо се място в панорамата на испанската литература на ХХ век. Поезията му се домогва да е търсенето и изнамирането на идентичност, съзнаваща безвъзвратния ход на времето, като едновременно се вкопчва, митологизирайки ги, в мимолетните мигове на щастие и утвърждаване, както лично, така и социално, което същото това време ни преотстъпва. Любовта, еротиката, приятелството и безкористната доброта са за него форми за сломяване на смъртта. Интелигентността, автентичността и една етична позиция пред света ще бъдат стойностите, които стават насъщни, за да се премине достойно през краткия отсек на живота. Всичко това е изразено със суров език, с волята на една строга форма и, като резултат, голяма пестеливост в цялостната продукция. Антиреторичният му подход и разнообразните тонове (които вървят от интимното към социалното) на поезията му са част от стратегия, която да изяви творчството му като изпипано от писател, който възприема традицията и я използва, и който, същевременно, се отграничава от нея, създавайки така един много личен дискурс. В него се открива иронична постановка, както на екзистенциално философско ниво, така и на стилистическо, една умишленост, тази на критическото дистанциране от автобиографическата основа на неговата поезия и подобно дистанциране от служенето на поета, което той характеризира като строго игрова задача."
         Така започва пространния си предговор Дионисио Каняс към антологията Да се върна (1993) на Хайме Хил де Биедма от престижната колекция на мадридското издателство „Катедра". Творчеството на писателя не е многобройно, но го нарежда сред оказващите най-силно влияние на следходниците от своето поколение поети от средата на миналия век, като Анхел Гонсалес и Хосе Анхел Валенте. Автор е на стихосбирките Стихове за Карлос Барал (1952), Според присъдата на времето (1953), Спътници (1959), В полза на Венера (1965), Моралности (1966, 1985), Посмъртни стихотворения (1968), Частна колекция (1969), Лицата на глагола (1975), Поетическа антология (1981), събрани в Лицата на глагола (1982, 1985). Публикувал е части от свой дневник, а есеистиката и критическите му статии са събрани в Под линия 1955-1979 (1980). Умира през 1990 година.

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 17. октомври 2003 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]