Хайме Хил де Биедма

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

ПОЕТИЧЕСКО ИЗКУСТВО

 

Хайме Хил де Биедма

 

От испански: Рада Панчовска

 

На Висенте Алейсандре

 

Носталгичността на слънцето по покривни тераси,
по стената от цимент с гълъбов цвят -
въпреки това тъй изразителен - и неочакваният
студ, който направо втриса.

 

Сладостта, топликът насаме на устните
насред улицата толкова позната
като някакъв голям салон, където да се стичат
далечни множества като любими същества.

 

И най вече замаяността на времето,
големият отварящ се навътре зев в душата,
докато горе обещания изплуват
и прималяват, като че са пяна.

 

Това е без съмнение моментът да помисля,
че фактът да си жив изисква нещо,
навярно героизми - или стига, просто,
някакво скромно обикновено нещо,

 

чиято корица от земна материя
да обработя между пръстите, с мъничко вяра?
Думи, например.
Родови думи, небрежно изразходвани.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 17. октомври 2003 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]