Хайме Хил де Биедма

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

СРЕЩУ ХАЙМЕ ХИЛ ДЕ БИЕДМА

 

Хайме Хил де Биедма

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

Какъв е смисълът, ми се иска да знам, да сменя етажа,
да оставя назад мазе по-черно
от моята репутация - и вече е казано -
да сложа бели перденца
и да взема слугиня,
да отрека живота на бохем,
ако после идваш ти, досаднико,
смущаващ гост, тъпак, облечен с дрехите ми,
търтей в кошер, непотребен, посерко,
с измитите си ръце,
да ядеш от моята чиния и да цапаш къщата?

 

Компания ти правят пръчките по късните
барове през нощта, сводниците, цветарките,
мъртвите улици на разсъмването
и асансьорите със жълта светлина,
когато пристигаш, пиян,
и се спираш, за да видиш в огледалото
разнебитеното си лице,
с очи свирепи още,
които не желаеш да затвориш. И щом те укорявам,
се смееш, миналото ми припомняш
и казваш, че старея.

 

Бих могъл да ти припомня, че не си остроумен вече.
Че непредвидимият ти стил и непринудеността ти
се оказват жестоки,
когато ги имаш от тридесет и повече години,
и че твоята очарователна
усмивка на сънливо хлапе -
уверено, че го харесват - е мъчителен остатък,
патетичен опит.
Докато ти ме гледаш с твоите очи
на истински сирак, и ме оплакваш,
и обещаваш повече да не го правиш.

 

Ако не беше такава проститутка!
И ако аз не знаех, от отдавна вече,
че ти си силен, ако аз съм слаб,
и че си слаб, когато аз се разбеснея...
От твоите завръщания пазя смътно впечатление
за паника, горчивина и недоволство,
и отчаянието,
и нетърпението, и озлоблението
да страдаш пак, още веднъж,
непростимото унижение
на прекомерната интимност.

 

С големи мъки до леглото ще те заведа,
подобно някой, който стига в ада,
за да спи с тебе.
Умирайки на всяка крачка от безсилие,
препъвайки се в мебелите
слепешком, ще пресечем апартамента,
тромаво прегърнати, люлеещи се
от алкохол и от сподавени ридания.
О, недостойно раболепие да се обичат човешки същества,
и най-недостойното,
което е да обичаш самия себе си.

 

 

 

Електронна публикация на 17. октомври 2003 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]