Ив Бонфоа

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | преводна литература

 

ДЪЖДОВНИКЪТ

 

Ив Бонфоа

 

Превод от френски: Николай Кънчев

 

 

I.

 

       И сега ти си Дув сред последната стая на твоето
лято.

 

       Дъждовник пълзи по стената. И с кротка глава на
човек той разлива смъртта там на лятото. "Аз искам
да падна в теб, тесен живот"
, крещи Дув. "Празна свет-
кавица, тичай по моите усти и проникни в мене!"

 

       "Обичам да се заслепявам, да се отдавам докрай на
земята. И да не зная какви зъби студени ме облада-
ват."

 

 

II.

 

       През цялата нощ те сънувах хартиена, Дув, за да
си по-подходяща за пламъка. Статуя беше, зелена
съпруга на ствола, за да се радва по-силно на твойта
пламтяща глава.

 

       Изпитваш под моите пръсти жарта как спори с
твоите устни: аз виждам как ти се усмихваш. Защото
разсъмване в теб от искри заслепява.

 

 

III.

 

       "Гледай ме, гледай ме, вече избягах!"

 

       Близо до тебе съм, Дув, и ти светя. Сега между нас
е единствено лампата каменна, малката сянка спо-
койна, ръцете ни вече от сянка очаквани. Но изнена-
дан дъждовник, стоиш неподвижна.

 

       Ти, изживяла момента, когато най-близката плът
се навлича с познание.

 

 

IV.

 

       Така се оказахме ние пробудени точно среднощ в
битието. И храст се отмести.

 

       Прекъсване тайно, посредством коя ли възкръснала
птица кръстосваше ти тъмнините?

 

       В коя ли осъмваща стая се връщаше ти, там където
зората усилваше ужаса върху стъклата?

 

 

* * *

 

Когато пак дъждовникът излезе, слънцето
бе вече много ниско върху цялата земя,
скалите се накичиха с това лъчисто лято.

 

И вече то прекъсна тази сетна
привързаност, каквато е сърцето спрямо сянката.

 

Раната му сътвори в скалист пейзаж
мястото, където да умре под неподвижен свод.
Обърнато към всичките стъкла лицето му
се освети от старите дървета на смъртта.

 

 

Оранжерията ще ти бъде местожителство.
На подредена маса в съвършено друга светлина
ще приспиш ти своето сърце.
Лицето ти ще е приело огъня, през клоните преминал.

 

Дув ще бъде името ти надалече между камъните,
Дув дълбока, черна,
неотстъпваща вода, където моето усилие се губи.

 

 

 

 

 

 

 

Изпратил: Емил Кацаров

Електронна публикация на 10. юни 2003 г.
Публикация в сб. "Избрани стихотворения и проза", Бонфоа, Ив,
пр. Николай Кънчев, София, 1994, Издателство на Софийския университет.

г1998-2003 г. Литературен клуб. Всички права запазени!