Хорхе Луис Борхес

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на автора

 

Голем

 

Хорхе Луис Борхес

 

Превод от испански: Рада Панчовска

 

 

Ако (както гъркът потвърди в Кратил)
името е архетип мистериозен
в буквите на роза е самата роза
и самият Нил е в името на Нил.

 

И, направено от гласни и съгласни,
страшно Име ще да има, същината
Божия то да шифрова, и което да намята
Всемогъществото с букви, срички ясни.

 

Знаели са го звездите и Адама
в Райската градина. Всичко е изтрила
на греха ръждата (казват кабалистите),
поколенията го изгубват рано.

 

Ловкостта и простодушието на човека
нямат свършек. Знаем, че един ден имало,
в който Божият народ потърсил Името
на юдейството в будуванията отвека.

 

Не като при други случаи, когато се засяга
смътна сянка сред историята сива,
още е зелена паметта и жива
за Евреина Леон, равин от Прага.

 

Жаден да узнае онова, което Господ смята,
се отдал Евреинът Леон на смяна
на отделни букви и на цели варианти
и накрая произнесъл Името, което е Вратата,

 

Гостът, Ключът, Ехото, Дворецът земен
върху куклата, която с неумели длани
изработи, за да я обучи на арканите
на Писмото, на Пространството, на Времето.

 

Имитацията вдигна сънни клепки
и се вгледа в цветове и форми,
без да ги разбира, губещи се скоро
в шумове, опита първи стъпки слепи.

 

Постепенно се видя оплетен
(като нас) сред тази мрежа ефимерна
от Преди, След, Докато, Сега и Вчера,
Дясно, Ляво, Аз, Ти, Другите, Онези, Трети.

 

(Кабалистът, който се потруди вдъхновено,
едрото създание бе назовал Голем;
тези истини привнесъл е Шолем
от начетен откъс в своето произведение.)

 

Обяснявал му вселената равинът
„Ето моят крак; това е твоят; а това конците“,
и постигнал, след години, да обучи този юначина
синагогата добре ли, зле ли да премита.

 

Може грешка в буквата да се получи
или в произнасянето на Светото Име;
въпреки магьосничеството не се научил
калфата да проговори чинно.

 

Повече на куче, не човешки са очите му
и не толкова на куче, колкото на вещ са,
следвали равина с погледа насреща
из несигурния зрак на помещенията скритни.

 

Нещо анормално, грубо имало в Голем,
тъй като щом минел котаракът на равина
се укривал. (Няма ред за котарака при Шолем,
но го предусещам, с времето изминало.)

 

Вдигал си Голем към своя Бог синовни длани,
благочестията в своя Бог копирал,
о, усмихващ се и глупав, и се свирал
в източни поклони постоянни.

 

Гледал го е умилен равинът неразумен
и донякъде с отврата. Как (си казал)
съм могъл да сътворя сина омразен
и да спра бездействието, по-благоразумно?

 

Поради какво придадох към безкрайната
серия един нов символ. И защо на кухата
дървесина, в смях пред вечното избухваща,
дадох друга цел, друг повод, горест трайна?

 

В часове на смътна светлина и тягост,
погледа си на Голем е спирал.
Кой да каже какви чувства са напирали
в Господ, гледайки равина си от Прага?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 13. юни 2016 г.
Публикация в кн. "Поетическа антология 1923 – 1977", Хорхе Луис Борхес, пр. Рада Панчовска, Изд. "Проксима-РП", С., 2016 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]