Виктор Ботас

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

АЗ

 

Виктор Ботас

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

Тази почуда да съм едва една
част от вселената и да съм несъмнено
пространен колкото всемира, и да съм вопъл,
и миг, и ехо, и стрела без предопределение,
или нещо друго, предоставящо ми посока.
Това да бъдеш сянка, която не знае,
ни може да разбере, която навярно забравя
защо е нейната участ. Това претрупано
усърдие, което не схващам, на сложния
свят за обясняване на причините, уверено,
че няма обяснение или има толкова,
че е напразно всяко усилие. Тази нелепа
привичка да те гледам с тайната
увереност, че знам, че няма отговор…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 12. юли 2005 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]