Низар Кабани

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

УРОК ПО РИСУВАНЕ

 

Низар Кабани

 

Превод от арабски: Ана Минчева

 

 

    Синът ми поставя пред мен кутия с боички
    и ме моли да му нарисувам птица.
    Потапям четката в сивия цвят
    и рисувам квадрат с катинар и решетка.
    Удивление изпълва очите му:
    „Та това е затвор, тате.
    Не знаеш ли как се рисува птица?“
    „Прости ми сине“, отвръщам.
    „Забравил съм птичите форми.“

     

    Синът ми поставя пред мен рисувателно блокче
    и ме моли да му нарисувам житен клас.
    Вземам молива
    и рисувам пушка.
    Синът ми се присмива на мойто невежество
    и настоява:
    „Нима не знаеш разликата, тате, 
    между житния клас и пушката?“
    „Сине“, отвръщам му,
    „някога знаех как изглежда житния клас,
    знаех формата на хляба,
    знаех формата на розата,
    но в тези жестоки времена
    дори дърветата в гората 
    се записват в съпротивата
    розата дава унили наряди
    в тези времена житният клас носи оръжие
    въоръжени са птиците
    въоръжена е културата 
    въоръжена e религията
    и не можеш да купиш хляб
    без да откриеш в него пушка, 
    не можеш да откъснеш роза в полето
    без тя да изправи бодли към лицето ти
    и книга не можеш да купиш
    без тя да избухне между твоите пръсти.“

     

    Синът ми присяда на ръба на леглото ми
    и ме моли да му изрецитирам стихотворение.
    От очите ми върху възглавницата пада сълза.
    Синът ми я близва и казва изумено:
    „Но това е сълза, тате, не стихотворение!“
    А аз му отвръщам:
    „Сине мой, когато пораснеш, 
    и изчетеш сборниците с арабска поезия
    ще откриеш, че думата и сълзата са сестри-близначки
    и че арабското стихотворение
    не е нищо повече от сълза, изплакана от пишещи пръсти.“

     

    Синът ми поставя своите моливи и кутията с водни боички
    пред мен
    и ме моли да му нарисувам родина.
    Четката потреперва в ръцете ми
    навеждам глава и започвам да ридая.

 

 

 

Електронна публикация на 18. ноември 2015 г.
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]