Мигел Каркасона

проза

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

В резервното платно на навика

 

Мигел Каркасона

 

Превод от испански: Рада Панчовска

 

 

         „Часът е пет без четвърт следобед и продължавате да слушате Радио Алмудевар с Перла и нейните карти таро, готова да разкрие бъдещето на всички, които се обадят на нашата станция; запомнете телефона: 974 29 51...”. Шофьорът на Ланчията се усмихва и отдръпва пръсти от скалата. Вече няколко минути се опитва да намери алтернатива на футболните срещи, които покриват честотата ФМ в следобедите на неделята. Оскъдните свободни участъци са заети от радиоформатите за младоци, някой псевдорелигиозен побъркан и, в крайно лявото на честотната лента, една станция за класическа музика, която едва се чува и го успива. Напипва кутията цигари из джобовете на сакото, което лежи на съседната седалка, запалва цигара и след като си дръпва, я оставя в пепелника. Разполага се удобно на облегалката, склонен да си достави удоволствие с наивниците, които се доверяват на тези бърборковци, и пресмята, че поне до Суера, двадесет и пет гладки километра без други радиостанции между тях, ще може да слуша това радио Алмудевар, една местна вълна със слаба мощност. Освен това, скоро ще застигне един неудобен тир – от онези, които се движат на границата на позволената скорост – и да го изпревари би предполагало да се изложи на някоя снимка на радара и да получи, с препоръчана поща, глобата на адреса си. Нещо, което никак не му допада. Ще настани, поради това, Ланчията в струята след тира, ще изравни скоростта си с неговата и ще се забавлява с интимностите, които някои разказват, също както като малък слушаше разговорите със залепено на преградните стени ухо, без да го виждат.
          - ...Много благодаря за обаждането ти, Марио, и дано се изясни тази толкова двойствена връзка.
         Мисли, че вещицата от радиото има приятен глас, че ще е на около двадесет и нещо и трябва да е добре сложена. Издава я почти недоловимото кокетиране, добре овладяно, на свикнала да интимничи с мъжете, и не би натрупала опит, ако не беше добра. По акцента не му прилича да е оттук, а от центъра, от Мадрид вероятно. Една мадридчанка, която живее в Уеска или Сарагоса и се развлича през неделите да прави първите си стъпки в радиото, макар и с тази измама. Може би търси площадка, за да направи скок към друга по-голяма радиостанция и да си живее живота, представяйки някое магазинно предаване или като говорителка на местни новини. „Какво по дяволите ме интересува”, промърморва. Но веднага след това размисля, че, вече на линия, би могъл да й се обади по блутута, да видим какво ще стане. Кой знае, може и да постигне нещо. Тя също познава мъжете по тона на гласа им, само трябва да го чуе, и той би бил тип слушател, различен от другите. Може би ще я привлече новостта и ще опита една среща за след програмата, журналистите имат в излишък трикове да го постигнат, без слушателите да се досетят. После вече ще търси някакво извинение, с което да оправдае пред Пилар закъснението. Освен това, тази станция не се хваща в Сарагоса, а тук никой не го познава. Само трябва, за всеки случай, да използва фалшиво име.
         Зелената Ланчия с шестнадесет клапана, биеща на очи линия, която привлича като магнит момчетиите, и с всичките възможни технически характеристики, се подрежда зад тира. И двете коли намаляват скоростта, като пресичат градската част на Алмудевар. Шофьорът се възползва, за да набере номера на станцията и да огледа при плисванията на светлина онова селище, някогашната Буртина на иберийските илергети и на римляните, чието име на арабски означава кръглия, може би препращайки към могилата, която го предхожда. Той не знае тези данни, разбира се, а и да ги знаеше, въобще нямаше да го интересуват. Никога не беше стъпвал в него, въпреки десетките пъти, когато го е докосвал с колата, винаги на път за Уеска. Онези покриви, разположени мрежообразно под параклиса, само въплътяват, за него, възможността за удоволствие. Нещо разпростиращо се над целия пейзаж, което се долавя между Уеска и Сарагоса, персонифицирано в едно име: Лусия. Заради Лусия измисля, често, сделки, които го водят до други близки селища. Днес, например, като напусна столицата на провинция Уеска на връщане вкъщи, телефонира на Пилар, за да й съобщи за скорошното си пристигане, впечатленията си от деня и колко ненатоварена е магистралата, в онези моменти, в околностите на Калатаюд.
         - Добре, май имаме ново обаждане на линията, добър вечер.
         - Здрасти, Перла.
         - Виж ти, отново имаме работа с момък, как се казваш?
         - Марио, като предишния слушател.
         - Гледай каква случайност, на колко си години, Марио?
         - Тридесет и три.
         „Така, с няколко години по-малко, ни прекалено млад, ни взел дал”, с мисли.
         - И откъде телефонираш?
         - От Сангарен.
         Шофьорът се поздравява за мисловните си рефлекси. Беше прекалено очевиден въпрос, обичаен ритуал в която и да е радиопрограма, отворена за публиката, но нямаше под ръка никакъв отговор. Не искаше да прозира истината, нито пък да откаже да отговори и да насили едно дистанциране от първия ход. За щастие си спомни името, което фигурираше на един граничен стълб при влизането в провинция Уеска, село, което никога не е виждал, но си го представя съседно на това.
         - Добре, Марио, ти ще ми кажеш какво искаш да знаеш.
         - От всичко по малко и нищо специално. Животът ми е толкова скучен и искам да видя дали близкото бъдеще ми пази нещо възбуждащо.
         - Дадено. Кажи ми четири цифри от едно до двадесет и две.
         - Единица, девятка, петнайсет и двайсет и две.
         - ...и двадесет и две; много добре, ще обърна картите и ще събера цифрите им, за да намеря петата карта; да видим, едно плюс две, три, плюс шестнадесет, деветнадесет плюс... Дявол да го вземе, Лудият, добре, деветнадесет.
         - Чуй, онова за лудия не става въпрос за мен, нали? Още не съм такъв съвсем.
         - Не се притеснявай, това е карта от тарото, сега ще ти обясня нейното значение; да видим, казах, че деветнадесет общо, или, едно плюс девет...
         „Още кара да я молят и не идва на помощ, няма да има обаче търпение, майничката!”
         - Добре, Марио, вече имаме петте аркана готови. Впрочем, това е най-сложното хвърляне, което си спомням, откакто тълкувам таро в тази програма, макар и най-увличащото. Така че, да продължим. Като първа фигура намираме Магьосника. Магьосникът символизира консултанта и заема пространството на утвърждаване, на играещото в твоя полза. Открива ни сигурна в себе си личност, с воля за постигане на цели и надарена с магнетизъм, който може да се използва както за убеждаване по благороден начин, така и да подлъгва лековерния... или лековерната.
         „Вече започва да влиза в играта, да ме претегля.”
         - ...Във всеки случай, в тази позиция, Магьосникът винаги известява, че много скоро твоят живот ще претърпи радикален обрат; ще влезеш в изцяло различен цикъл от този, който живееш сега.
         - Положителна или отрицателна ще е промяната?
         - Засега не мога да го уточня със сигурност, но втората карта е Жрицата. Жрицата представя прозорлива и чувствителна жена, и нейната позиция в тарото ни предвещава, че някой подобен ще играе много важна роля в тази житейска промяна, която споменах преди.
         „...И само ти остава да добавиш: онзи някой ще бъде едно младо момиче, което хвърля картите в една радиопрограма и от нея започва да флиртува с мен... Така ми харесва, сладурче, да си ясна”
         Колата в огледалото за обратно виждане, която иска да го изпревари, предупреждава шофьора на Ланчията, който, отнесен с телефона, е стъпил с колелата отляво върху непрекъснатата линия, поради което завърта леко волана, докато се приближи до границата с аварийното платно.
         - Третата карта е най-енигматичната: Лудият. Марио, ти си женен и бракът ти не върви достатъчно добре, нали?
         - Да. „Майната му, толкова право в целта отиде, че не можах да избегна отговора.”
         - Казвам ти го, защото Лудият сякаш загатва, в този контекст, за една любовница, минала или бъдеща, която, подразбира се, би донесла една неприятна ситуация. Потвърждава го четвъртият аркан, Кулата, която се срутва; тя предсказва от скъсвания и измами, ако говорим за чувства, до катастрофи, ако говорим за пътувания.
         Водачът на Ланчията раздвижва бързо десния крак, който отпуска педала за газта и натиска леко спирачката. Все по-погълната от разговора, се е приближил опасно до тира, почти докосвайки отзад товара му. След като преминава уплахът му, докато пуши и прелива нервите си към цигарата, се усмихва, като помисля за гадателката: никога не би заподозряла, че, поне веднъж, за малко да се окаже проницателна в прогнозите си.
         - ...Във всеки случай, нещо може да се преобърне в твоя живот, Марио..., ако не е паднало вече. Тази любовница, която се приближава, не ще да е първата, греша ли?
         - Разбира се, че не, нито втората, макар да ми се иска да беше последната.
         - Но с една от предишните си изживял връзка с травмиращ финал, не?
         - Какво разбираш под травмираш финал?
         - Едно болезнено скъсване поради... бременност, може би аборт.
         Шофьорът подскача и съживява, за десети от секундата, лицето на Лаура и зелените плочи на банята, в нейния апартамент в мадридската периферия. Спомня си ги, защото бяха еднакви с онези от залата в болницата, където я видя за последен път, вече труп, след несполучливия аборт. Беше се запознал с нея година преди това, по време на пътуване по работа – действителна – в един супермаркет, от чиито офиси се обхващаше целият етаж за покупки, с редица касиерки на предна линия. Докато управителят изучаваше спорните въпроси на предложената от него оферта, той изследваше, залепен за стъклата, авангарда от момичета с щедри деколтета, които маркираха цени няколко метра по-долу. Загледа се в Лаура, освен че костюмът й се отличаваше, защото от неговата позиция му даряваше няколко сантиметра високи бедра, между касата и края на миниполата, вече обединени в линията от плът, където започваше чаталът. Бодна го желанието и реши да си изпробва късмета на изхода, където двамата попаднаха едновременно. Никога не анализира дали наивността на Лаура – малко повече дете, жената, която най-малко му беше струвало да съблазни – го заплаши, инстенктивно, да се отнася с нея като добродушен баща, или събуди нежността му, единствената форма на любов, възможна за него. Вярното е, че в продължение на година имаше моменти, в които се замисляше, с известна сериозност, да изпълни обещанието, което обичат да повтарят съпрузите на любовниците си: да остави жена си и да иде да живее с нея. Обещание, което, разбира се, беше оттеглял от предишните без ни най-малкия навик за изпълняване. Върна се в действителността в деня, когато тя му съобщи за бременността си с блеснали очи. Заплаши я, че няма да признае детето и ще я изостави, прикривайки се зад фиктивни съмнения за бащинството си. Накрая Лаура се съгласи на аборт в една частна клиника, чийто директор, негов приятел, фалшифицира необходимите удостоверения. Всичко вървеше добре, докато една непредвидена алергия към някакви антибиотици, за която тя не знаеше, не предизвика реакцията й и смъртта. Той трябваше да търси телефона на семейството, несведущо в нищо, и след като им остави съобщение на телефонния секретар, представяйки се като служител на болницата, изчезна от сцената. Директорът се нае да обясни на родителите й, според както му разказа по-късно, правдоподобната история на едно момиче, което е пожелало да поправи погрешна стъпка и е имало лош късмет. Разказа, че, както изглежда, повярвали или преглътнали насила, тъй като полицията не даде ход на преписката по случая след неосъществени разследвания.
         - Да, в миналото една връзка имаше травмиращ край, но вече съм го забравил и ще разбереш, че не ми се иска да разравям онова. Още по-малко в ефир.
         - Разбирам го прекрасно, Марио, но и ти разбери, че за да предскажа твоето бъдеще, трябва да се уверя преди това за известни глави от твоето минало, поне за епизодите, които тук ми откриват картите. Във всеки случай, последният аркан, синтезът или решението на твоя въпрос, е Смъртта.
         - Започваш да ме плашиш.
         - Надявам се, че не, няма причини; Смъртта може да бъде физическа, духовна... или и двете наведнъж. Връщайки се на темата, която ни занимава, единственият възможен прочит на тази комбинация е този на един аборт с физическа смърт на майката, което да включи твоята духовна смърт, не е ли така, Марио?
         Докато я слуша, водачът открива, че се поти и ръцете му се плъзгат по волана. Приписва го на излишък от отопление, поради което ги изтрива върху крачолите си и пристъпва към намаляване на парното. Жестът му отнема едва две секунди, но с притъпени рефлекси от улучванията на гадателката, са достатъчни да не забележи, че тирът се изнася наляво без да включи мигачите, докато изпреварва един трактор, който се движи наполовина в аварийното платно и наполовина по шосето. Шофьорът, като вдига поглед, само успява да стане привилегирован свидетел на сблъсъка: наблюдава как металният гребен на плуга, който виси в задната част на трактора, засяда в ламарината на автомобила му, напредва неудържим през нея, счупва предното стъкло и се преобразява в огромна пластина, която боли. Това последното, в действителност, не го вижда: усеща го. Минувач, който би наблюдавал сцената, би видял как плугът, след като счупва предното стъкло, раздробява гърдите и главата на мъжа, прави на пух и прах седалката и продължава да разрушава следващата половина от колата, докато предницата се вмъква в трактора и двете машини се превръщат в нещо като механични сиамци.
         - Добре, изглежда сме изгубили връзката с Марио. Часът е точно пет следобед, така че, за днес, не даваме ред на повече слушатели. Следващата неделя ви чакам отново тук, след новините в четири, за да ви разкрия бъдещето с тарото; не отсъствайте, чао.
         Докато събира тестето, Перла все още съжалява, че не е задържала последното обаждане. От началния поздрав беше разпознала гласа, същият глас, толкова пъти прослушан по телефонния секретар на сестра й, където оставяше объркани съобщения, които тя й показваше с пламнал поглед, и които на Перла винаги й приличаха на злонамерена превзетост, съвършени, за да съблазнят една наивница като Лаура. Малката Лаура, много независима, защото постигна работа в супермаркет, нещо, което й позволи да се премести самостоятелна в един миниатюрен зловонен апартамент в предградие, но неспособна да прикрие крехкостта си на подрастваща пред един отворко като онзи арагонски предприемач, който й излезе с приказките си за проваления брак и за оставям я заради теб, сладурче. Беше също онзи глас, който съобщи за смъртта й, в дома на родителите им. Дори тогава нямаше смелостта да обяви самоличността си. В онзи ден си обеща да отмъсти за нея, ако случайността й го позволи. Когато години по-късно отседна в Сарагоса, даже нае детектив да го намери, без успех – Лаура никога не й каза презимето му; в действителност се съмняваше, че ще й се удаде да узнае кой е. Днес възможността й бе поднесена на тепсия и я пропиля от излишък на благоразумие, въпреки че не допусна грешки в нареждането на картите, избирайки пътьом подходящите и прокарвайки ловко въпросите, веща в блудкавата естественост на радиоговорителите. Като пое с колата и я насочи към Сарагоса, сред рамкираните в здрача покриви на Алмудевар в един образ, на който всяка неделя се наслаждава, се помоли случаят да й го покаже пак, макар да е като този следобед, внезапно, в аварийното платно на навика, близък, но невидим.

 

 

 

 

 

---

 

 

Мигел Каркасона, „В резервното платно на навика“, сборник Разкази 1995. Сарагоса: Кметство на Сарагоса, Конкурс „Град Сарагоса“, 1995.

Електронна публикация на 12. юли 2015 г.
Публикация в кн. „Антология на съвременния арагонски разказ“, Съст. и превод: Рада Панчовска, Изд. „Проксима-РП“, С., 2014 г.

г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]