Реймънд Карвър

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

Стаята за аутопсия

 

Реймънд Карвър

 

Превод от английски: Цветанка Еленкова

 

 

Тогава бях млад и имах сила за десетима.
За всичко, мислех си. Макар че част от работата ми
през нощта бе да чистя стаята за аутопсия
след като съдебният лекар бе приключил. Но
понякога свършваха рано, или твърде късно.
И, Бог да ми е на помощ, оставяха нещата си
върху специално направените си маси. Малко бебе,
вкочанено като камък и снежно студено. Друг път,
огромен черен мъж с бяла коса чиито гръден кош
стоеше отворен. Всичките му жизнени органи
бяха в съд до главата му. Маркучът
течеше, лампите над главата блестяха.
А веднъж имаше един крак, женски крак,
на масата. Блед и оформен крак.
Знаех си какво е. Виждал съм ги и преди.
И все пак, взе дъха ми.

 

Когато се връщах в къщи през нощта, жена ми казваше,
"Захарче, всичко ще се оправи. Ще го сменим
този живот за друг." Но не бе
така лесно. Взимаше ръката ми между ръцете си
и я стискаше здраво, докато се отпусках във фотьойла
и затварях очи. Мислейки за... нещо.
Не знам какво. Но й давах да сложи
ръката ми на гърдите си. При което
отварях очи и се вторачвах в тавана, или пък
в пода. После пръстите ми се спускаха по крака й.
Който бе топъл и оформен, готов да затрепери
и да се повдигне леко, при най-леко докосване.
Но умът ми бе размътен и възбуден. Нищо
не се бе случило. Всичко се бе случило. Животът
бе камък, смилащ и заострящ.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 02. януари 2006 г.
г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]