Реймънд Карвър /1938-1988/ е американски писател, известен със своите разкази /За какво говорим когато говорим за любов, Катедралата, Слонът/. Той започва като поет и публикува четири стихосбирки през 80-те /последната, Нова пътека до водопада, посмъртно/. Писането му е рефлексия на неговия работнически произход, скъсването с първия брак в следствие на алкохолизма и спасителната благодат на връзката му с поетесата Тес Галахър, с която споделя последните единадесет години от живота си. В поезията му има болка, изкупена с любов, неразбиране /особено в лицето на смъртта/ угасено с хумор и простота, често с една наративност. Неговият разговорен стил, който прави поезията му безкрайно забавна, не противоречи на мъдростта, разкриваща се в редовете: възприемането на щастието като дар, не като право. /Джонатан Дън/