Луис Сернуда

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

АКО ЧОВЕК МОЖЕШЕ ДА ИЗКАЖЕ

 

Луис Сернуда

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

Ако човек можеше да изкаже което обича,
Ако човек можеше да издигне любовта си към небето
Като облак в светлината;
Ако като стени, които се срутват,
За да поздравят истината, въздигната наполовина,
Би могъл да срути тялото си, оставяйки само истината на любовта си,
Истината за себе си,
Която не се нарича слава, съдба или амбиция,
А любов или желание,
Аз щях да бъда онзи, който си представях;
Онзи, който с езика, очите и ръцете си,
Прогласява пред хората загърбената истина,
Истината на истинската си любов.

 

Свобода не познавам, освен свободата да съм в някого затворник,
Чието име не мога да чуя, без да потръпна;
Някой, заради когото забравям скъдното съществуване,
За когото денят и нощта са за мене което поиска,
И тялото ми и духът ми плуват в тялото му и духа му,
Като ладии изгубени, които морето отхвърля или издига,
Свободно, със свободата на любовта,
Единствената свобода, която ме възторгва,
Единствената свобода, за която умирам.

 

Ти оправдаваш моето съществуване:
Ако не те познавам, не съм живял,
Ако умирам, като не те познавам, не умирам, защото не съм живял.

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 02. октомври 2003 г.

г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]