Луис Сернуда

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

БИХ ИСКАЛ ДА СЪМ САМ НА ЮГ

 

Луис Сернуда

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

Навярно бавният ми взор няма да види юга повече
С леки пейзажи, дремещи във въздуха,
С тела под сянката на клоните като цветя
Или побягнали в галоп на разлудувани коне.

 

Югът пустиня е, която плаче както пее,
И този глас не глъхне като мъртва птица;
Запътва към морето горестните си желания,
Отваряйки немощно ехо да живее бавно.

 

С така далечния юг искам да се смеся,
Дъждът е там само разпукнала се роза:
Самата o мъгла се смее, бял смях във вятъра.
Мракът му, светлината му, са сродни красоти.

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 02. октомври 2003 г.

г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]