Луис Сернуда

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

СТАРА ПРОЛЕТ

 

Луис Сернуда

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

Сега, при залеза морав на вечерта,
Магнолиите вече в цвят, поръсени с роса,
Да мина по онези улици, докато расне
Луната из простора, ще е да сънувам буден.

 

Небето с жалбата си ще направят по-просторно
Ята от лястовици; на поток водата
Дълбокия глас на земята чисто ще освободи;
После небето и земята ще останат замълчани.

 

В кътче на манастирски двор, самотен,
С чело върху ръката, един призрак,
Който се връща, ти би плакал, мислейки,
Колко красив бе животът и колко ненужен.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 02. октомври 2003 г.

г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]