Рьоне Шар

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

ОГЮСТ РОДЕН

 

Рьоне Шар

 

Превод от френски: Златозар Петров

 

 

Тези пешеходци, придружавал съм ги дълго време. Пред мен вървяха или лъкатушеха около мен, пелтечеха и се раздрусваха под покровителството на една вихрушка, която ги подкрепяше. Те бързаха да стигнат до морето и пристанището, за да се предадат на прекомерните капризи на врага. Днес лирата шестструнна на покрусата, която образуваха, започна да припява във градината, изпълнена с мъгли. Не е възможно преданият, химеричен Йосташ да проникне в истинското си предназначение, когато мислеше не в мигове на ужас, а в миговете на далечен дъх, че то е вътре в непроменливото тяло.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 16. ноември 2011 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]