Рьоне Шар

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

ЛИКУВАНЕ

 

Рьоне Шар

 

Превод от френски: Златозар Петров

 

 

Облаците са в реките, бързеите пресичат небето. Дните се раждат и умират преждевременно. Времената на глада са времена на жътвата - едно под друго в дрипавия въздух те са заличили разликата между тях. Изтичат заедно и вдигат своите биваци. Ала как страхът би бил различен от надеждата, минавайки така измъчен? Няма вече прагове пред къщите, нито дом над горските поляни. Бясното желание пропадна в пропастта – и тази малка тъмнина в гърба ни, дето се безпокои игликата, откакто шпионира бъдещето.
О, мост по пътя на нашествията, довел презрителния победител до разбитите войски. Ще знаем ли под стъпалата на смъртта, че и сърцето, както оня, който вързва снопи, не трябва да предшества, а да следва?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 16. ноември 2011 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]