Френският език ме успокои, както усмирителната риза укротява лудия. Френският ми въздейства като наложена отвън дисциплина - с положителен ефект. Този език ме спаси, защото ме възпираше и ми забраняваше да върша лудости. Като се подчиних на дисциплината на френския, аз се отказах от моето буйство. Наистина този език не подхождаше много на моята същност, но в психологически план ми помогна много. За мен той беше терапевтичен език. Бях силно изненадан, че се научих да пиша правилно на френски - не вярвах, че ще мога да се съобразя с неговите строги правила. Някой беше казал, че френският е много почтен език: на френски не може да се лъже. Интелектуалното мошеничество е почти невъзможно. Мисля, че французите са вече доста нехайни и не вярват в своя език. Но аз, чужденецът, се отнесох твърде сериозно към него - всяка от книгите си писах поне по два пъти. И французите навярно видяха този парадокс: един човек от Балканите, дошъл при тях, се отдава на упражнения по стил.

предишна глава | следваща глава