Клодин Бертран

поезия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на авторката | публикуване

 

Из „Девствени камъни“

 

Клодин Бертран

 

Превод от френски: Димана Иванова

 

 

* * *

 

Това, което светът мисли
камъкът го знае,
но мълчи

 

 

Камъкът се променя често
но за нас, които го гледаме отблизо
е един и същ

 

 

Контурите му се разпознават по-добре
когато го доближим
тъканта му ни учи
на съмнение във вечността

 

 

 

* * *

 

Бедрата ми крещят
силно
към земята

 

 

Как да не мислиш за смъртта

 

Сутрешната зора спи
изморена, а аз - ядосана
вървя срещу вятъра

 

 

Сянка неуверено
търкаля сянката ми

 

 

 

* * *

 

Дъждът играе с лица
и пие от моето
слива се с мъката ми

 

 

насочва ме към най-интимното
което е по-жадно от теб

 

Гръдите в конпеж
се отправят към камъните
преди да достигнат отново града

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 24. август 2015 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]