Самюел Колридж

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на автора

 

Втора част

 

Самюел Колридж

 

Превод от английски: Цветан Стоянов

 

 

Сега слънцето се вдигна отдясно,
изпод мморето то изгря.
Скри се в мъглата, след туй отляво
пак във морето се завря.

 

И още духаше южен вятър,
но без никой да е готов
с нас да обядва и да се радва,
и да идва при всеки зов.

 

Неговите другари от кораба викат против Стария моряк, защото е убил птицата, която носи щастие.

 

Аз бях направил нещо страшно,
чакаха ни беди безчет.
В ада ще гние, който убие
птицата, добрия ни късмет!
- Горко ти - викаха, - уби ти
птицата, добрия ни късмет!

 

Но когато мъглата се разпръсва, те оправдават неговата постъпка и така самите те стават участници в престъплението.

 

Но на сутринта слънцето светна,
разкошно като глава на бог.
Добре направи, че ни избави
от знака на вихъра жесток!
- Да, бива - казаха - да се убива
птицата на вихъра жесток!

 

Добрият вятър продължава, корабът влиза в Тихия океан и се движи на север, докато стига Екватора.

 

Вятър шумеше, пяна блестеше,
сега пътувахме добре.
И първи бяхме, които спряхме
в най-мълчаливото море.

 

Корабът внезапно спира в затишие.

 

Вятърът стихна, всичко стихна,
сякаш в следния миг ще мре.
Приказвахме само ний, да счупим
мълчанието на това море.

 

Слънцето кръвяса на небето
посред бакърена горещина.
То там над мачтата седеше
също като пълна луна.

 

Вървяха дни, и дни вървяха,
и чакахме в живота спрян
безмълвни като нарисуван кораб
върху нарисуван океан.

 

Възмездието за албатроса започва.

 

Вода, додето погледът стига,
а палубата - във страшен пек.
Вода, додето погледът стига -
без капчица да пийне човек.

 

Самите дълбочини загниха
и това никак не бе добре.
Запълзяха лигави същества
с крака по лигавото море.

 

Край нас, лъжливи и въртеливи,
тънцуваха огньовете на смъртта.
Водата като мазнина на вещица
в синьо и бяло запламтя.

 

Един дух ги следва, един от невидимите обитатели на тази планета, който не е нито самотна душа, нито ангел, в това отношение могат да дадат сведения ученият евреин Йосиф и константинополския платоник Михаил Псел. Тези духове са твърде многобройни и няма климатична област, нито природна стихия, където да не обитават един или няколко от тях.

 

И някои в сънищата си видяха
духа, който ни хвърли в таз беда.
Той ни следил още от ледовете
девет сажена под вода.

 

Езиците ни чак до корен
пресъхнаха от жажда зла.
И мълчахме, сякаш със сажди
бяха втъпкали нашите гърла.

 

Другите моряци от злобно отчаяние прехвърлят цялата вина върху Стария моряк, като позорен знак те му окачват мъртвата птица около врата.

 

И със какви очи на омраза
ме гледаше там всеки матрос!
Те вместо кръст ми бяха сложили
на шията мъртвия албатрос!

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 02. декември 2004 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]