Много отдавна – но думата отдавна не е достатъчна, за да ви даде представа... Добре, ама как да се изразя по-правилно?
         Много отдавна, отдавна, отдавна. Ама отдавна, отдавна, отдавна...
         Тогава един ден... Не, нямаше нито ден, нито нощ. Тогава веднъж, ама нямаше... Хайде ще кажа веднъж, другояче как да подхвана? Тогава веднъж той си втълпи в главата (не, нямаше глава), той си науми... Да, точно така, науми си да се заеме с нещо.
         Беше му се припило. Ама припило какво? Нямаше вермут, нито бяло, нито червено вино, нито бира марка Дрехер, нито сидър, нито вода! Ами помислете, че всичко това е трябвало да бъде изнамерено, че още го е нямало, че прогресът още не си е бил казал думата. Ох! Прогресът!
         Понеже нямаше нищо за пиене, реши да хапне. Но да хапне какво? Нямаше супа от лапат, нямаше пържен калкан в сос от каперси, нямаше печено с картофи, росбиф на мода, нямаше круши, сирене рокфор, нямаше разстройство, нито нужник... Ние живеем в епохата на прогреса! Само си мислим, че всичко това винаги го е имало!
         Добре тогава, понеже нямаше нито какво да пие, нито какво да яде, реши да си попее (весело), да си попее. Да си попее, лесно е да се каже, да си попее, но какво? Нямаше песни, нямаше любовни шлагери от рода на Пиле шарено! Яйце писано! Нямаше пиле, нямаше яйце, нямаше лай-лай, сърцето ми пръскаш! Нямаше въздух, по който да се предава звукът, нямаше цигулка, акордеон, орган (сочи с жест), нямаше пиано! Нали разбирате, за да може да ви акомпанира дъщерята на портиерката. Нямаше портиерка! Ох! Прогресът!
         Нямаше как да си попее! Да му се не види! Ами тогава, ще потанцува. Но къде да потанцува? Върху какво? Нямаше лъснат паркет, от тия, нали знаете, на които можете да се изтърсите. Нямаше балове с полилеи и свещници по стените, та да ви капе свещ по гърба, с чаши и сиропи, които да разливате по роклите на дамите! Нямаше рокли! Нито дами, които да ги носят! Нямаше хъркащи бащи и майки с червени петна по лицето, които да ви забраняват да танцувате с дъщерите им през целия бал.
         Значи нямаше какво да се яде, какво да се пие, как да се пее, къде да се танцува, Какво да прави? – Да спи? Ами добре, ще отиде да спи. Да спи ли, лесно е да се каже, нямаше нощ, нямаше го онова време на деня, когато неудържимо почвате да се прозявате - нали знаете (прозява се), когато устата ви още малко ще се разчекне от прозяване.
         Нямаше вечер, нямаше легло, нямаше юргани, нямаше одеало да си наметне краката, нямаше грейка, нощна масичка, нямаше... Стига толкова! Ох! Прогресът!
         Тогава пожела да се влюби. Каза си: ще се влюбя. Ще взема да въздишам, това все пак е развлечение; ще проявя дори ревност; ще натупам моята... Моята какво? Ще натупам кого? Ще ревнувам от какво? От кого?... Ще се влюбя в кого? Ще въздишам подир кого? Подир една тъмнокоса? Нямаше тъмнокоси. Подир русокоса? Нямаше русокоси, нито червенокоси; нямаше дори коси и изкуствени плитки, понеже нямаше жени!
         Жените още не бяха изнамерени! Ох! Прогресът!
         Тогава реши да умре! Да, каза си той (примирен): Искам да умра. Да умре как? Нямаше го каналът Сен-Мартен, нямаше въжета, нямаше револвери, нямаше болести, лекарства, аптекари, лекари!
         Тогава той се отказа от всичко! (нажалено) Ама че печално положение!... (съвзема се) Не, недейте плака! Нямаше положение, нямаше печал. Щастието, печалта, всичко това са модерни понятия.
         Какъв е краят на историята ли? Ами чисто и просто няма край. Краят още не беше изнамерен. Краят е изобретение, прогрес! Ох! Прогресът, прогресът...

(Излиза объркан.)