Рубен Дарио

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | преводна литература

 

ВЕЧЕР В ТРОПИКА

 

Рубен Дарио

 

Превод от испански: Стоян Бакърджиев

 

 

Вечерта печална скрива
с кадифето си морето
и с дълбока скръб обвива
небето.

 

   Някаква тъга позната
трепва в бездните студени.
Вятър лъхне ли, вълната
стене.

 

   Гласовете на мъглата плачат - слънцето умира. Милост! - плиска се водата, не спира.

 

   Тих покой в небето скита. Морският ветрец сега носи песничка, пропита с тъга.

 

   С рог засвирва далнината, странна песен се долавя, сякаш ехо в планината запява.

 

   То невидимото беше... Сякаш, зажаднял за кръв, срещу вятъра ревеше лъв.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 28. септември 2003 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]