Филип К. Дик

проза

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | преводна художествена литература

 

ИЗ „ТРИТЕ СТИГМИ НА ПАЛМЪР ЕЛДРИЧ“

 

Филип К. Дик

 

Превод от английски: Васил Велчев

 

 

Корица на книгата на Филип К. Дик

 

             Искам да кажа, че вие, в края на краищата, трябва да имате предвид, че ние сме направени единствено от прах. Така че несъмнено няма да ни бъде много дълго време и не бива да забравяме този факт. Но дори и като се има предвид това, искам да кажа лошите изходни условия, ние не се справяме толкова зле. И лично аз вярвам, че дори в тази отвратителна ситуация, в която сме поставени, имаме шанс. Разбрахте ли ме?

     

    Из служебния аудиомеморандум, разпространен
    сред модните консултанти на корпорация „П.П.Макети“,
    продиктуван от Лео Бълеро веднага след завръщането му от Марс.

 

 

 

         1.

 

 

         Барин Майерсън се събуди с необичайно силно главоболие и установи, че се намира в спалнята на непозната къща. До него, покрито чак до голите си, гладки рамене, спеше непознато момиче. Тя дишаше леко през устата, косите й бяха разрошени и бели като памук.
         "Обзалагам се, че вече съм закъснял за работа" - помисли си той, измъкна се от леглото и се изправи несигурно, без да отваря очи, потискайки гаденето. Знаеше само, че се намира на около седем часа път с кола от офиса си, може би дори не беше в Съединените щати. Обаче беше на Земята - гравитацията, която го караше да се олюлява, беше онази, с която бе свикнал.
         А до дивана в съседната стая стоеше добре познатото му куфарче с неговия психиатър, доктор Смайл.
         Както си беше бос, той отиде във всекидневната и седна до куфарчето. Отвори го, натисна бутоните и включи доктор Смайл. Датчиците се задействаха и от апарата се дочу равномерно бучене.
         - Къде се намирам? - попита го Барни. - И на какво разстояние съм от Ню Йорк?
         Това беше главният въпрос. Той вдигна поглед и видя часовника на стената на кухнята - показваше седем и половина сутринта. Не беше чак толкова късно.
         Апаратът, който беше преносим терминал на доктор Смайл, свързан чрез микрореле с компютъра, разположен в сутерена на реномираната кооперация1 33 в Ню Йорк, където живееше Барни, се обади с тънко гласче:
         - А, мистър Байерсън…
         - Майерсън - поправи го Барни, приглаждайки косата си с треперещи пръсти. - Какво си спомняш за снощи?
         Видя, че на масата в кухнята има полупразни бутилки от бърбън и газирана вода, а също така лимони и форми за лед. Изпита дълбоко отвращение.
         - Кое е това момиче? - попита той.
         - Момичето в леглото е мис Рондинела Фюгейт - отвърна доктор Смайл. - Или Рони, както ви помоли да я наричате.
         Звучеше смътно познато и което беше странно, по някакъв начин свързано с работата му.
         - Чуй ме… - каза той на куфарчето, но в този момент момичето се размърда от леглото. Той веднага затвори доктор Смайл и се изправи, изпитвайки срам и неловкост от факта, че е само по бельо.
         - Стана ли вече? - попита девойката със сънен глас. Тя се надигна, седна в леглото и го погледна. Той реши, че е красива, с големи, прекрасни очи. - Колко е часът? И сложи ли кафе?
         Барни отиде в кухнята, пусна печката и сложи да се грее водата за кафето. През това време чу затварянето на врата - тя беше влязла в банята. Малко по-късно долови шум от течаща вода - явно Рони взимаше душ.
         Върна се в гостната и включи отново доктор Смайл.
         - Какво общо има тя с "П. П. Макети"? - попита го.
         - Мис Фюгейт е вашата нова асистентка. Тя пристигна вчера от Народен Китай, където е работила като моден консултант на "П. П. Макети" за региона. Въпреки че е талантлива, мис Фюгейт не притежава достатъчно опит и мистър Бълеро реши, че известен период като ваша асистентка, бих казал даже "на ваше разположение", но това може да се изтълкува погрешно, тъй като…
         - Страхотно - каза Барни. Той влезе в спалнята, намери дрехите си - както бе очаквал, бяха нахвърляни на купчина върху пода - и започна внимателно да се облича. Все още се чувстваше ужасно и потискаше с усилие гаденето си.
         - Точно така - каза той на доктор Смайл, когато се върна във всекидневната, закопчавайки ризата си. - Спомних си справката за мис Фюгейт, която прочетох в петък. Способностите й са неустойчиви. Например грешният избор на детайла картина-прозорец от Гражданската война в САЩ… Можеш ли да си представиш, смятала е, че ще има голям успех в Народен Китой.
         Той се разсмя.
         Вратата на банята се отвори с изщракване. Барни зърна розовото здраво и чисто тяло на Рони, която се подсушаваше с кърпа.
         - Викаше ли ме, скъпи?
         - Не - отвърна той. - Говорех с доктора си.
         - Всеки допуска грешки - каза доктор Смайл, донякъде неуверено.
         - Как се случи така, че аз и тя… - Той махна с ръка към спалнята. - Толкова бързо?
         - Химия - отвърна доктор Смайл
         - Ще уточниш ли?
         - Е, и двамата сте ясновидци. Предвидили сте, че в края на краищата ще си паснете, почувствали сте се възбудени. Така че и двамата решихте - след няколко питиета, - че не си струва да чакате. Животът е кратък, а умението…
         Куфарчето млъкна, защото Рони Фюгейт излезе гола от банята и тръгна с меки стъпки, а Барни отново се върна в спалнята. Той забеляза, че тялото й е слабо и стройно, с наистина великолепна осанка и малки, щръкнали напред гърди и зърна, не по-големи от две розови грахчета. "Или по-скоро розови бисерчета" - поправи се той.
         - Снощи исках да те попитам - каза Рони Фюгейт - защо се консултираш с психиатър? И, Боже мой, навсякъде го носиш със себе си! Веднага щом седна, го включи и го държа така чак докато…
         Тя вдигна вежди и го погледна въпросително.
         - Но тогава все пак го изключих - отбеляза Барни.
         - Мислиш ли, че съм красива? - Тя се изправи на пръсти, изпъна ръце нагоре и за негово учудване започна да прави серия от упражнения, подскачайки с люлеещи се гърди.
         - Разбира се - промълви той слисано.
         - Щях да тежа цял тон - изрече тя задъхано, - ако не правех упражненията на Военновъздушните сили на ООН всяка сутрин. Ще отидеш ли да ми сипеш кафе, скъпи?
         - Наистина ли си новата ми асистентка в "П. П. Макети"? - попита Барни.
         - Да, разбира се. Искаш да кажеш, че не си спомняш? Но аз предполагам, че си като много от наистина първокласните ясновидци - виждаш бъдещето толкова добре, че имаш само мъгляв спомен за миналото. Какво точно си спомняш от изминалата нощ?
         Тя прекъсна упражненията си, дишайки тежко.
         - О - изрече той неопределено. - Предполагам, че всичко.
         - Чуй ме. Единствената причина, поради която носиш психиатър навсякъде със себе си, може да бъде, че си получил повиквателна. Вярно ли е?
         След кратка пауза той кимна. Това си го спомняше. Стандартният продълговат синьо-зелен плик, който беше пристигнал преди седмица. Следващата сряда щеше да се яви на психиатричен преглед във военната болница на ООН в Бронкс.
         - Помага ли? Прави ли те… - Тя махна към куфарчето. - Прави ли те достатъчно болен?
         Барни се обърна към преносимия терминал на доктор Смайл и попита:
         - Правиш ли ме?
         - За съжаление вие сте още съвсем здрав, мистър Майерсън - отвърна куфарчето. - Можете да понесете стрес с големина десет фройда. Съжалявам. Но все още разполагате с няколко дни - едва сме започнали.
         Рони Фюгейт влезе в спалнята, взе бельото си и започна да се облича.
         - Помисли си само - изрече тя замислено. - Ако те мобилизират, мистър Майерсън, и ако те изпратят в колониите… Може би ще получа твоята работа.
         Тя се усмихна, показвайки великолепните си равни зъби.
         Това беше мрачна перспектива и способностите му на ясновидец не можеха да му помогнат - резултатът беше неясен заради безупречния баланс на везните на причинно-следствените връзки.
         - Не можеш да се справиш с моята работа - каза той. - Ти не можа да се справиш с нея дори в Народен Китай, където ситуацията беше относително проста от гледна точка на разпределението на вероятностите.
         Но рано или късно тя щеше да успее - той лесно можеше да предвиди това. Беше млада и много талантлива. Единственото, от което се нуждаеше, за да го настигне - а той беше най-добрият в занаята - бяха няколко години практика. Сега той осъзна съвсем ясно в каква ситуация бе попаднал. Имаше голям шанс да го мобилизират, а дори и това да не се случеше, Рони Фюгейт спокойно можеше да го измести от престижното му положение, до което се бе изкачвал стъпало по стъпало цели тринайсет години.
         Решението му в тази неприятна ситуация да се озове в едно легло с нея беше странно. Той се чудеше как е успял да стигне до него.
         Наведе се над куфарчето и каза тихо на доктор Смайл:
         - Искам да ми кажеш защо, по дяволите, защо при всичките ми неприятности реших да…
         - Аз мога да ти отговоря - обади се Рони Фюгейт от спалнята. Сега тя беше облечена с изпънат светъл пуловер и го закопчаваше пред огледалото на тоалетната си масичка. - Ти ми го обясни снощи, след като беше изпил пет бърбъна със сода. Каза ми… - Тя направи пауза, а очите й проблеснаха. Звучи грубо, но това, което ми каза, беше: "Ако не можеш да ги победиш, съюзи се с тях". Само че глаголът, който използва, неудобно ми е, че трябва да ти го кажа, не беше "съюзи се".
         - Хъм… - каза Барни и отиде в кухнята, за да си сипе чаша кафе. Все пак не беше далече от Ню Йорк. Очевидно, ако мис Фюгейт беше колега, служител на "П. П. Макети", тя ползваше служебен транспорт до работата си. Можеше да пътува дотам заедно с нея. Очарователно. Чудеше се дали техният работодател Лео Бълеро би одобрил това, ако знаеше. Имаше ли компанията официално становище за сексуалните връзки между служителите си? Защото тя имаше становище почти по всички останали въпроси… Въпреки че как би могъл човек, който прекарва цялото си време из плажовете в курортите на Антарктида или в немските клиники за Е-терапия, да намери време да измисли правила, обхващащи всички сфери на живота?
         "Някой ден - каза си Барни, - аз ще живея като Лео Бълеро, вместо да стоя на 180 градусовата2 жега в Ню Йорк…"
         Подът под краката му започна да вибрира - охладителната система на сградата се беше включила. Денят започваше.
         През кухненския прозорец се виждаше как горещото, враждебно слънце се подава зад съседните кооперации. Той затвори очи. Предстоеше още един горещ ден, вероятно дванайсета степен по скалата на Вагнер. Не беше нужно човек да е ясновидец, за да го предвиди.

 

 

 

 

 

 

 

 

---

 

1 В оригинара - conapt. Важен за творчеството на Филип Дик термин, който се среща и в други негови произведения. Означава голям жилище блок, който е относително автономна административна единица в рамките на даден град и се самоуправлява, избира си ръководство чрез избори и т.н. - Б. пр. [горе]
2 Става въпрос за 180 градуса по Фаренхайт, равни на около 82 градуса по Целзий - Б. пр.[горе]

 

 

 

 

Публикацията е предоставена от Издателство „ИнфоДАР“.

 

 

Електронна публикация на 16. февруари 2007 г.
Публикация в кн. „Трите стигми на Палмър Елдрич“, Филип К. Дик, Изд. „ИнфоДАР“, С., 2006
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]