Тази книга не се роди случайно. Нейните герои живеят в мен, без да знаят, че те са същината, огледалото, камертона на нашия живот. Те имат свой, особен свят - свят, от който ние, възрастните, се отдалечаваме все повече и повече, без дори да погледнем встрани. И колкото по се отдалечаваме, толкова по-непонятна става за нас тази пречудна страна - страната на детството. А междувременно те, децата, живеят със своята представа за добро и зло, за чест, безчестие и човешко достойнство; техните понятия не са изкривени и те са на “ти“ с вечността.
        Докато бях в Израел, прочетох в централния вестник “Вести“ откъси от книгата на американския писател Стюарт Хемпли. Представляваха забавни фрази от писма на малките американци до Бога. Като че ли нещо ме преряза отвътре – това е истината, рекох си. Прииска ми се колкото се може по-бързо да се върна у дома - нямах търпение да узная какво нашите деца искат да кажат на Бога - та нали на Запад възприятието на Бога се засуква още с майчиното мляко, а и действителността около децата е устойчива, солидна, непроменлива. Мои герои станаха ученици на възраст от шест до десет години. Именно те все още гледат на живота чрез сърцето, и затова са прями и непритворни.
        “Какво би попитал Бога?” “Какво би поискал от Бога?” “Какво би искал да разкажеш на Бога?” – това са въпросите, с които се обърнах към децата. И резултатът надхвърли всички очаквания: получих повече от три хиляди отговора: весели, печални, озадачени, отчаяни – но живи, живи! Децата знаеха, че се обръщат не към мама и татко, или към любимите си учители, а към Най-важния, Всесилния и Всеразбиращия. Ето защо техните отговори са толкова поразяващо искрени и достоверни. В тях се чувстват бъдещите поети, художници, хуманисти. Но, за съжаление, тези деца може никога и да не станат такива, защото ние, възрастните ще положим всички усилия да ги направим подобни на нас, обитателите на днешния безумен свят; свят, където една незначителна прослойка тъне в охолство, а повечето хора – в нищета; свят, в който отсъства нравствеността, в който брат ограбва брата, приятел разорява приятеля, а сред тъй наречените обществени интереси властват законът на джунглата.
        Великият хуманист и педагог Януш Корчак призоваваше възрастните да се извисят до духовния свят на детето, а не да го гледат отвисоко. Детското възприятие на света, емоционалност и нравствен отклик на окръжаващата действителност са белязани с неповторима своеобразност, изящество и непосредственост. Книгата „Децата пишат на Бога” е за всички, било то възрастни или деца. Възрастта тук няма значение, защото това е книга, обърната към Бога, следователно - към безсмъртната човешка душа. Усмихвайте се, скъпи възрастни, на тези детски послания; изтръпвайте, плачете. Ако това е, което ви се случи, значи имате душа. И слава Богу за това. А вие, дечица, по-често се обръщайте към Господа - така ще опазите в себе си човешкото. (Михаил Димов)

        Може ли да не умирам? Моля те.

                                                        Юля, 1 кл.

        Защо хората отначало се влюбват, а после тихо плачат?

                                                        Андрей, 4 кл.

        Знаеш ли дали ще се сдобрят мама и татко?

                                                        Катя, 2 кл.

        Добре ли е там?

                                                        Артьом, 1 кл.

        Мили Боже, да дадеш на някой да си гризне малко от вафлата ти – това ли е любовта?

                                                        Рая, 2 кл.

        Как живееш на небето? Всичко ли си имаш? Имаш ли нужда от нещо?

                                                        Зина, 3 кл.

        Защо никой не иска да ми бъде приятел?

                                                        Антон, 4 кл.

        Какво ти е направил татко, че така да не му върви?

                                                        Вита, 3 кл.

        Би ли създал сега човека за втори път?

                                                        Олег, 3 кл.

        Какво е човекът?

                                                        Олег, 4 кл.

        Как да живея, за да може всички по света да бъдат щастливи?

                                                        Лиза, 2 кл.

        Господи, кога мама отново ще започне да яде нормално и ще оздравее? И кога майката на мама ще престане да кълне таткото на татко, а майката на татко ще престане да ни казва да пукнем дано?

                                                        Коля, 4 кл.

        Защо съм необходим на тази планета Земя?

                                                        Олег, 2 кл.

        Защо нашите рани зарастват, а Твоите не?

                                                        Денис, 4 кл.

        Защо преди животните са говорели, а сега не могат? Ето, спомни си как даже змията е говорела с Ева.

                                                        Ева, 3 кл.

        Защо, като обидиш някого, ти се разваля настроението, а, когато простиш, ти става хубаво?

                                                        Алла, 3 кл.

        Какво има повече на земята – добро или зло?

                                                        Галя, 2 кл.

        На какъв език говорят душите?

                                                        Рая, 4 кл.

        Защо, когато обичаш, ти харесва всичко, дори и бърканите яйца?

                                                        Стьопа, 2 кл.

        Защо идваме в този живот от друг живот?

                                                        Руслан, 2 кл.

        Дай ми надежда.

                                                        Зорик, 4 кл.

        Ти си създал земята. Направи така, че хората да не я унищожават.

                                                        Родион, 2 кл.

        Повече живот, Господи!

                                                        Миша, 3 кл.

        Моля те, мили Боже, направи така, че мама никога да не яде таблетки.

                                                        Люся, 3 кл.

        Съвсем лекичко ми покажи един ангел.

                                                        Олег, 2 кл.

        Бих искал да стана вълшебник. Малко ли ти се струва?

                                                        Андрей, 1 кл.

        Искам да си имам крилца.

                                                        Ивона, 1 кл.

        Дай ми една лична молитва.

                                                        Игор, 3 кл.

        Научи моите врагове да прощават на своите врагове.

                                                        Гера, 4 кл.

        Спасявай хората не от греховете, а от самотата.

                                                        Сергей, 3 кл.

        Знаеш ли, някои хора живеят на земята, а тъпчат слънцето.

                                                        Аня, 2 кл.

        Защо не направиш така, че дъждът да вали с музика?

                                                        Ася, 2 кл.

        Господи, колкото по-малко живее човек, толкова по-малко греши.

                                                        Настя, 2 кл.

        Уважавам те за вярата в човека.

                                                        Игор, 3 кл.