Вероника Долина

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | преводна художествена литература

 

СТИХОВЕ ЗА МАЛКАТА ЛЮБОВ

 

Вероника Долина

 

Превод от руски: Иван Груев

 

 

На малката любов ръцете й са нежни,
ръцете й са малки, очите - теменужни.
Душата й лети в пространствата безбрежни
и земни гласове съвсем не са й нужни.

 

Безценните ти сили не взема тя с измама.
Затворила очи, затворила уста.
Живее себе си - таз твоя глухоняма.
Във свята глухота. Във свята немота.

 

У малката любов ласкателства и завист
не ще открие никой - защо ли й са те?
Тя всяка чест и съвест веднага ще остави.
Какво за съвестта ще знай едно дете?

 

Като вода във кладенец е чиста.
А ти като съдба я гледаш във захлас!
И нека си живее такава - като истина.
Поне за час да бъде. Поне за четвърт час!

 

Ни ярост, нито мъка от нея ще остане.
Вода, попила в пясък, звезда, блестяла час.
У малката любов - две малки нежни длани,
очите й огромни и тъжния й глас.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 30. декември 2007 г.
г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]