Вероника Долина

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | преводна художествена литература

 

ЛЕГЕНДА ЗА СФИНКСА

 

Вероника Долина

 

Превод от руски: Иван Груев

 

 

Вече втора нощ не лягам - и не мога да заспя.
Дали котка, дали птица или пък жена бе тя?
Дълго огъня тя гледа и във ъгъла остана,
после плаче или пее, или блъска се в тавана.

 

Аз помислих: на жената за какво й са крила?
А пък птицата ще литне - или просто би могла.
Край прозореца тя ходи и край огъня цял ден -
птица ли е или котка, или пък жена при мен?

 

Птица ако е - не става да пере и да мете.
Птиците са гордо нещо, гордостта си пазят те.
Ако все пак не си птица и живееш в моя дом,
то защо стъклата блъскаш, викаш, пееш - за какво?

 

Да, но тя не само пее. Цели нощи - помня ясно -
в огъня тя гледа със очите си прекрасни.
Но като си толкоз дива, за какво са ти крила?
С нокти драскай. Или мъркай. Тя и туй не би могла.

 

И веднъж, бе късно нощем, аз я пуснах - накъде ли?
Щом тя свободата иска, все едно ще я намери.
И - пристъпи на перваза. После махна с две крила.
Дали птица, дали котка или беше пък жена...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 30. декември 2007 г.
г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]