Вероника Долина

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | преводна художествена литература

 

***

 

Вероника Долина

 

Превод от руски: Иван Груев

 

 

Не ме плашат бедите, покоя,
нито зимния облачен ден.
Но се срещнах със нещо такова,
че смути сериозно и мен.

 

Аз се сепнах от някакви викове
и семейството свое погледнах.
"Вероника, - крещи - Вероника!
Аз съм твоята песен последна."

 

"Какво искаш? - аз тихо му казвам -
Спят мъжа ми, детето и всички.
Аз съм днеска от работа смазана.
Кой си ти? Говори без шегички."

 

Но от никъде лъч не избликва
и наоколо - нощ непрогледна.
"Вероника, - зове - Вероника!
Аз съм твоята песен последна."

 

Като нощна сова ли кръжиш над мене?
Съдия ли си на ранната ми есен?
Аз съм сам сама. И уморена.
Чуваш ли, моя глупава песен!

 

Под какви товари съм вървяла,
но живота си не искам да загубя.
О, ти моя Музо подивяла!
Само теб съм любила и любя.

 

Но пак нищо не трепна във мрака,
светлината потърсих навън.
Само куче на двора проплака -
нарушила бях кучешки сън.

 

И във мен съвършенство проникна,
и ме гали и сякаш расте:
"Вероника, - шепти - Вероника!
Аз все още съм тука, със теб"...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 30. декември 2007 г.
г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]