Вероника Долина

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | преводна художествена литература

 

***

 

Вероника Долина

 

Превод от руски: Иван Груев

 

 

Какво искаш, Любов, от мен?
Аз не съм ти опитен заек,
че да се мъча ден подир ден.
Ще повърна от тебе, да знаеш.

 

Докога ще ме стържеш със тази
вярност на любимия в прага?
По-добре би било да ме пазиш -
не от друг, а от себе си, драга.

 

Защо гледаш във ъгъла
и въртиш този пръстен коварно?
Или със злоба си ме излъгала,
или се шегуваш бездарно.

 

Ако устните ти не бяха горчиви,
щеше покрай мене да минеш.
Само ти ми диктуваш стихове,
кръжиш над мен от години.

 

Ту с вода ме заливаш, ту с огън.
Ту ми шепнеш, в ушите ми пискаш.
Какво искаш толкова много?
Кажи най-после, Любов, какво искаш!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 30. декември 2007 г.
г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]