Джон Дън

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на автора

 

ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ

 

Джон Дън

 

Превод от английски: Кристин Димитрова

 

 

Нахално слънце, стар глупак,
            защо обичаш
при влюбените сутрин да надничаш?
И те ли се въртят под твоя знак?
            Досаднико, върви се карай
            на закъснелите чираци,
     на царя свитата на лов изкарай,
     сбери в полето мравките селяци,
че любовта не знае ни сезони,
ни дни, ни часове и теб не гони.

 

Защо реши, че криеш сила
            в свойте лъчи?
Аз ги гася, затваряйки очи,
но как да снема взор от свойта мила?
            Ако съзря и не намрази я
            от завист, тичай и кажи,
     видя ли ти богатството на Азия
     дали е там, или до мен лежи.
Царете, дето срещаш по земята,
лежат в един събрани тук, в кревата.

 

Тя вси царства е, царят аз -
            и друго няма.
Царете са слуги, сравнени с нас,
и златото е смет, честта - измама.
            Ти, слънце, си само, унило,
            а в нас светът е тъй събран,
     че ако ти си земното светило,
     щом светиш тук, изплащаш свойта дан.
Леглото център е на твоя ход,
а стаята - сферичния ти свод.

 

 

 

Бележки:

 

Поетите от край време са посвещавали стихове на зората (Овидий, Петрарка), но те обикновено възпяват идващия ден като поруменяла богиня или лъчезарен бог. Джон Дън тематично се вписва в традицията, но неговото приветствие към слънцето по-скоро прилича на кавга.

 

7 ...на царя свитата на лов изкарай... Поради ранния час вероятно става въпрос за лов на елени. Страстта на крал Джеймс към този спорт била пословична, поради което специалистите предполагат, че стихотворението е писано след възкачването му на престола през 1603 г.

 

9-10 ...ни сезони/ни дни, ни часове... - Оразмеряването и разделянето на времето на интервали е човешко дело, докато безвремието, т.е. истинската реалност, принадлежи на Бога.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 25. май 2007 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]