Джон Дън

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на автора

 

БЪЛХАТА

 

Джон Дън

 

Превод от английски: Кристин Димитрова

 

 

Виж таз бълха - по нея виж
за дреболия как се противиш.
Теб смуче, мен пък смука пръв
и питото се смеси в обща кръв.
Признай сега, това единство
нима е грях, загубено моминство?
            Тя пи и без да се щади,
            в подут корем две капки кръв сроди.
            За разлика от нас се наслади.

 

Почакай, там живеем трима
и бракът ни - мечта непостижима -
в бълхата е осъществен.
Аз вътре съм и ти си тук, до мен,
и сме в едно пред брачния олтар
между стени от черен кехлибар.
            Сега поставяш под заплаха
            и теб, и мен, и общата ни стряха -
            в едно убийство три безспорни гряха.

 

Мъчителко със нрав жесток, ти
с невинна кръв обагри свойте нокти.
Бълхата е с едничката вина,
че капка кръв открадна за храна.
Ликуваш. Вярно, твойта сила
ни с капчица не се е намалила.
            Отдай ми се и аз, като бълхата,
            ще грабна само капчица пролята
            от твойта чест, с която си богата.

 

 

 

Бележки:

 

Това стихотворение е неизменно поставяно на първо място в ранните издания на "Песни и сонети" след 1635 г. ХVІ в. гъмжи от неблагопристойни любовни поеми за бълхи. Те се съчиняват по средновековен образец, който пък от своя страна е приписван на Овидий. В тях обикновено поетът завижда на бълхата, че може спокойно да се разхожда из всички прелести на любимата и че в миг на върховно удовлетворение ще издъхне, смачкана от красивата й ръка.

 

3 Теб смуче, мен пък смука пръв... (Англ. suck - смуча.) В критическата си студия за Дън от 1966 г. Марк Робъртс обръща внимание, че старата форма на S, която се изписва като f, поставя думата в доста деликатна ситуация. Не че като "смуча" не е.

 

4 ...и питото се смеси в обща кръв. - Смятало се е, че по време на сексуалния акт кръвта на партньорите се смесва. Идеята идва от Аристотел.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 25. май 2007 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]