Джон Дън

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на автора

 

ЗА ЖЕНСКОТО ПОСТОЯНСТВО

 

Джон Дън

 

Превод от английски: Кристин Димитрова

 

 

След ден, прекаран в ласки, утре как
ще ме отпратиш на изпроводяк?
На друг ще се вречеш ли с раншна дата?
            Дали лъжата,
че с дните се меним, ще ти отива?
А клетва в Ерос - тук шега не бива -
без страх ли ще приемем за фалшива?
Или, тъй както смърт разстройва брака,
любовната ни клетва - брак по-скромен -
след сън, смърт кратка, ще изчезне в спомен?
            Ако пък с цел двояка
не в обич си се клела, а в измяна,
за изневярата ли си венчана?
Суетна лунатичке, лесно мога
            да те оборя в диалога,
            но ще те пощадя -
че сам май утре туй ще го твърдя.

 

 

 

Бележки:

 

5 ...че с дните се меним... - В случая дамата е заподозряна, че се позовава на философска теория, за да отблъсне поета. Фразата може да се разтегли до "Да не би да твърдиш, че днес вече не сме онези, които вчера се обичаха, защото сме други хора?" "Епикарм казва, че този, който вчера е взел пари на заем, днес не ги притежава, а този, когото снощи са поканили на вечеря за утре, днес идва непоканен; защото те вече не са същите хора, а са станали други." (Монтен, "Апология на Реймон Себон, Есета ІІ")

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 25. май 2007 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]