Джон Дън

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на автора

 

ПРОЩАЛНИ ДУМИ: ЗА ЗАБРАНА НА СКРЪБТА

 

Джон Дън

 

Превод от английски: Кристин Димитрова

 

 

Тъй както праведният мъж
            безмълвно пред смъртта линее
и някой казва "Отведнъж
            предаде дух", друг - "Още не е":

 

така да се споим, без звук,
            без рой сълзи, без скръбен зов,
без погледът на всеки тук
            да граби нашата любов.

 

Размърдването на земята
            събужда страх, а и въпроси,
но трусът горе в небесата,
            макар могъщ, беди не носи.

 

Досадните подлунни люде
            се влюбват земно, самотата
при тях успява да прокуди
            опорите на сетивата.

 

Но обичта ни - толкоз фина,
            скрепена с мисли безизкусни -
не се дели наполовина,
            ведно с очи, ръце и устни.

 

Душите ни, единство свято,
            не се разкъсват в таз раздяла,
а ще се стелят като злато,
            ковано тънко до премала.

 

Те две са, колкото са две
            и рамената на пергела -
духът ми в кръг край теб снове,
            а ти към мен си се навела.

 

И все във центъра стоиш,
            когато надалеч блуждая,
и пътя ми с лице следиш
            до връщането ми накрая.

 

С теб, твърдо рамо в свят менлив,
            намирам дирята си точна;
кръгът ми стана устойчив
            и свършва там, където почна.

 

 

 

Бележки:

 

Айзък Уолтън цитира вариант на това ститхотворение в биографията си "Животът на д-р Джон Дън" (1927) и твърди, че поетът го подарява на съпругата си, когато през 1611 г. заминава за Франция със семейство Друри.

 

1-4 Тъй както праведният мъж / безмълвно пред смъртта линее / и някой казва "Отведнъж / предаде дух", друг - "Още не е" - Вероятно това е единственото стихотворение в световната любовна лирика, което започва край смъртния одър на непознат праведник.

 

6 ...рой сълзи... скръбен зов... - След Петрарка пороите от сълзи стават едва ли не задължителни за любовната лирика.

 

9-12 Размърдването на земята / събужда страх, а и въпроси, / но трусът горе в небесата, / макар могъщ, беди не носи. - Всяко раздвижване на земята - планетата с най-скромно символно значение в астрологията - носи земетресения и тревожен размисъл, докато далеч по-важните колизии в небесните сфери минават незабелязано.

 

13 Досадните подлунни люде... - Тук става дума за земните хора, чиято любов зависи единствено от физическата (земната) им връзка, а животът им, подвластен на луната, е променлив като нея.

 

26 ...пергела... - Пергелът е често срещан символ на постоянството в промяната.

 

35 ...кръгът... - Емблема на съвършенството и ненакърнената последователност.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 25. май 2007 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]