Джон Дън

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на автора

 

АНАГРАМАТА

 

Джон Дън

 

Превод от английски: Кристин Димитрова

 

 

Ти Флавия вземи си за съпруга -
тя има туй, що има всяка друга:
очички малки, но пък едър нос
и зъби - накити от абанос,
на тяло тежка, но по нрав пък лека,
в косата твърда, но във ханша мека.
Тя има бузки - лен, коси - череши
и девственост - ти сам ако дадеш й.
Тук всички признаци на красотата
са налице, но в смеска непозната.
Щом тя белее, грее, руменее,
какво значение кой цвят къде е?
Купувайки уханна вещ малцина
ще питат где са мускуса, жасмина.
Е, нищо на местото му го няма,
но, значи, хубостта е в анаграма.
Ако в редица буквите строим,
как, питам, с думи ще се изразим?
Един от гамата ще стъкне песен,
а друг, да го надмине, в нов чудесен
рефрен ще я пренареди нарочно.
Доброто нещо винаги е точно.
Тя като другите ли е? Похвално.
Не е? - Виж, туй е вече уникално.
Да, любовта е чудо. Щом тя има
тъй чуден вид, нима не е любима?
Любов по хубост с хубостта запада,
но туй лице от тлен не ще пострада.
Всяка жена е ангел. С хубост в дар
тоз ангел пада, но с по-скромен чар
пред времето излиза печеливш.
Блажен грозникът пред красавец бивш!
За кратък пир коприна избери,
ала за път на вълната се спри.
Безплодна хубостта е; няма спор,
че ражда нивата с най-много тор.
Защо за кралска външност да жадуваш,
като, сам в грях, ти все ще я ревнуваш?
Не трябват ни шпиони, ни евнуси -
на враг я дай, на скот - не ще я вкуси.
Както стените смет край градовете
на Белгия са щит пред враговете,
така това лице честта ще брани,
докато ти кръстосваш океани.
Лицето й - чер облак - затъмнява
така деня, че всеки мавър става
пред него бял; тя с туй лице в бардак
години се търкаля, после пак
като девица влезе в манастир,
роди дете, но лекарят подир
се кле, че я лекувал от воднянка.
Тя даже да ми се кълне, че нанка
с изкуствен член, с друг уред за наслада,
пак бих решил, че разумът й страда -
тъй Йосиф, знам, странял от злия чар
на благоверната на Потифар.
Тя дар безценен и неоценен е,
пък модна вещ кой мъж не ще надене.

 

 

 

Бележки:

 

Поемите във възхвала на крайната грозота са на мода през ХVІ в.

 

41-42 Както стените смет край градовете / на Белгия са щит пред враговете... - Белгийските градове са били обградени от купища боклук и тези "стени" на практика са ги правели непревземаеми.

 

55-56 ...тъй Йосиф, знам, странял от злия чар / на благоверната на Потифар. - Жената на "фараоновия царедворец", египтянина Потифар многократно се опитвала да прелъсти Йосиф, но той се спасил чрез бягство. (Битие, 39)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 25. май 2007 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]