Джон Дън

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на автора

 

СТРЪВТА

 

Джон Дън

 

Превод от английски: Кристин Димитрова

 

 

Ела, любов, живей със мен
на бряг от пясък позлатен
и ще разсея твойта скука
в реката, с въдица и кука.

 

Не слънцето, а твоят взор
ще сгрява водния простор.
А рибите, от теб пленени,
ще те обграждат възхитени.

 

Гмурни се в тази жива баня,
но знай, че няма да те браня
от тези риби - цял отряд, -
ламтящи да те уловят.

 

От завист слънце и луна
пред теб ще креят в тъмнина,
но ако гледам таз картина,
без светлината им ще мина.

 

И нека другите рибари
в серкме да хващат водни твари,
да газят в кални ракитаци
сред корени и речни раци.

 

Да вадят рибите чевръсти
от бързеите с груби пръсти
или пък лъскава блесна
да им предлагат за храна.

 

Не ти е нужен срам такъв,
че ти самата си им стръв,
но сомът, който ти изчезне,
от мен по-умен ще излезне.

 

 

 

Бележки:

 

Стихотворението е написано така, че да се пее по популярна мелодия. Ритъмът и стилът му следват "Страстният пастир към любимата си" (1599) от Кристофър Марлоу (1564-1593) и "Отговорът на нимфата" от сър Уортър Рейли (1552-1618). Заедно с "Нимфата" на страниците на "Ингландс Хеликон" - антология на елизабетинската лирика (изд. 1600 г.), в която редом със сонетите на Шекспир и сър Едмънд Спенсър спокойно фигурират и анонимни стихове - се появява и първата пародия на "Пастира". Както може да се предположи, авторът не се е подписал. Ето как изглежда тя:

    Любима, чуден лов те чака
    покрай рекичката в букака,
    където папрати клонати
    надпяват пролетта с кантати.

     

    Ще видиш нимфите как тичат
    и как сатири ги развличат,
    и как зарадвани шарани
    ще се напъхат в твойте длани.

 

9 Гмурни се в тази жива баня... Способността на дамата да привлича рибите, докато се къпе, е популярен мотив в ренесансовата еротична поезия. Вижда се, че формата на рибите е основната причина за участието им в любовната образност.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 25. май 2007 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]