Джон Дън

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на автора

 

ЕКСТАЗЪТ

 

Джон Дън

 

Превод от английски: Кристин Димитрова

 

 

Там, дето бременна могила,
            като възглавка от атлаз,
бе синя теменуга скрила
            в полите си, там тя и аз

 

седяхме с длани залепени
            от вътрешен балсам, с очи,
нанизани и закрепени
            на зрителните си лъчи.

 

Ръка, покълнала в ръката,
            бе скромното ни единение,
в зеници носехме децата
            на очното си отражение.

 

Войски еднакви в равен бой
            тежат еднакво на везната -
така душите ни в покой
            се срещнаха отвъд телата.

 

Те разговаряха, а ние -
            тела надгробни от гранит, -
докато слънцето се скрие,
            лежахме, статуи на вид.

 

И ако някой, който знае
            от собствен опит в любовта
негласни думи да гадае,
            е бил наблизо в областта,

 

той (без дори да е разкрил
            коя душа какво твърди)
би серазтворил и споил
            наново, по-чист отпреди.

 

Така, зареяни в екстаз,
            проникваме в любов незрима
и виждаме - не полът в нас
            ни води, нещо друго има.

 

Нали душите се изграждат
            от смес, за всеки строго лична -
в любов събрани, те порадат
            сплав нова, обща и различна.

 

Едничък теменужен стрък,
            прихванал корени в земята,
надраства всеки свой недъг
            в цвета, във ръста, в аромата.

 

Когато в любовта си двама
            съединят душа с душата,
добиват нова амалгама,
            от двете стари по-богата.

 

Тъй общата душа расте
            нетленна - тя е съчетана
от двете ни души, а те
            не се поддават на промяна.

 

Но как забравихме телата,
            нима не бяхме в тях до вчера?
Щом разумът е във душата,
            то тялото ще му е сфера.

 

И трябва да благодарим на
            телата, земни по състав:
вместяват ли любов взаимна,
            не шлака са, а ценна сплав.

 

Както отвъдният вестител
            приема образ от ефира,
така чрез тялото носител
            душа с душата се намира.

 

Тъй както се стреми кръвта
            да върже с духове летливи
на тяло и душа връвта
            в общ възел - сетива с мотиви, -

 

така души от небесата
            се спускат долу за опора,
при ласките и сетивата,
            че инак принц лежи в затвора.

 

Завръщаме се във плътта -
            на много хора тя им стига, -
но ако пишем любовта
            с душата, тялото е книга.

 

И ако влюбен като нас
            видял бе туй, което стана -
как в две тела душа с общ глас
            се вля, - не би съзрял промяна.

 

 

 

Бележки:

 

Екстазът е добре познатото от религиозната литература състояние, при което "слугата на Бога напуска земното си тяло духом и небесата му разкриват някои от тайните си". (Дж. Уилямс, "Трактат за четиримата покварени синове", 1636 г.)

 

1 Там, дето бременна могила... - Пейзажът на пасторално уединение е обичаен фон за среща на влюбени, напр. "В една горичка с гъста сянка" на сър Филип Сидни или мадригала на Тасо "Tirsi, sotto un bello pino". Строфи за тучните речни брегове, стръмни дотолкова, че главата леко да поляга, е декламирал Федър пред Сократ, докато последният е наблюдавал в екстаз лицето му.

 

2 ...бе синя теменуга скрила... - Теменугата е емблема на вярната любов и истината, "защото синьото означава истина, а тези, които имат и бяло око, говорят за правда, по-силна от всяко лицемерие". (Х. Голдингъм, "Градината", 1578 г.)

 

6 ...вътрешен балсам... - Течност, която опазва телата от силите на разложението според медицинското учение на Парацелз.

 

13-14 Войски еднакви в равен бой/ тежат еднакво на везната... - Художниците на епични битки понякога са показвали деликатното равновесие на силите, изобразявайки везна над бойното поле. "Еднакви" и "равен" по-скоро обаче засилват идеята за общото между двамата, а не за стълкновение.

 

27-28 ...би серазтворил и споил/наново, по-чист отпреди. - Тук се има предвид пречистването на металите чрез претопяване и по пътя на алхимичната аналогия, изгаряне на душевната шлака.

 

30-31 ...проникваме в любов незрима/и виждаме... - Екстазът им е разкрил нещо, което преди това не са знаели, а именно, същността на любовта им.

 

34 ...смес, за всеки строго лична... - Метафизиците следовницина Аристотел са вярвали, че човешката душа е смес от различни съставки, защото й се налага да изпълнява множество разностранни дейности.

 

43-44 ...добиват нова амалгама,/от двете стари по-богата. - Душите, събрани по този начин, са по-силни от всяка една поотделно, защото компенсират една на друга недостатъците си.

 

47-48 ...души, а те/не се поддават на промяна. - Душата се различава от тялото по това, че е неподвластна на пробяната и следователно безсмъртна. В екстаза си те научават, че единството на любовта им, осъществено отвъд нивото на пола и сетивата, е вечно колкото и душата.

 

51-52 Щом разумът е във в душата,/то тялото ще му е сфера. - В космологията на Аристотел астралното тяло се състои от сфера, или носител, и разум, който я ръководи, като двата компонента са жизнено необходими един за друг. Леоне Ебрео твърди, че при влюбения душата се отнася към тялото както разумът към сферата.

 

56 ...не шлака са... - Трансценденталните доктрини за любовта гледат на въздигането над тялото и приближаването към Бога като на процес, при който тялото, тази "кална одеждана тленността", се захвърля и човек се единява с чистия дух. Другаде Дън открито отхвърля тази идея: "Според мен ние двамата сме от една секта, изповядващи Философия на любовта - пише той в писмо до сър Хенри Уотън през 1612 г. - И тя, макар да е насочена към духа, се помещава в тялото и добре се забавлява в него."

 

56 ...сплав... - Смес от обикновени и благородни метали/качества.

 

57 Както отвъдният вестител/приема образ от ефира... - а) Ангелът е принуден да надене одежда от въздух, който макар прозрачен и чист, е много по-материален от него самия. Единствено така той става видим за хората и може да върши делата си сред тях. б) В алхимията ефирът е средата, през която текат влиянията на звездите. Аргументът в случая е, че силите на духа понякога трябва да действат в по-нисша среда, ето защо духовното единство не изключва, а дори налага, съчетаване на телата.

 

61-64 Тъй както се стреми кръвта/да върже с духове летливи/на тяло и душа връвта/в общ възел... - Схоластичната метафизика смята, че човек е съчетание от две разнородни съставки - тяло и душа - и необходимите връзки между тях се осъществяват посредством изпарения, наречени "духове", които кръвта произвежда.

 

65-67 ...така души от небесата/се спускат долу за опора,/при ласките и сетивата... - Аналогията изразява необходимостта от размяна на елементи между тялото и душата. Както кръвта се стреми нагоре, за да произвежда по-фини елементи ("духове"), които единствено могат да свържат тялото с душата, така чистите души на влюбените трябва да се спуснат към материята, за да използват сетивата, без които любовта им не може да бъде изразена.

 

68 ...че инак принц лежи в затвора. - Принцът упражнява власт над територията си чрез своите служби, които в случая са очите, ушите и ръцете му. Ако принцът е в затвора и не може да се свързва със света, това означава, че е загубил ефективната си власт, същността си на принц. По същия начин и влюбените, независимо колко възвишено и съвършено е единството на душите им, губят същността си на влюбени, ако не се разпоредят и за свързването на телата си.

 

75-76 ...как в две тела душа с общ глас/се вля... - Човек, който също като тях е посветен в тайнството на любовта, знае колко малко се изменя есенциалната природа на чувствата, когато душите на влюбените се завърнат в телата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 25. май 2007 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]