Томас Стърнз Елиът

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

КУХИТЕ ХОРА1

 

Томас Стърнз Елиът

 

1925

 

Превод от английски: Владимир Трендафилов

 

Миста Курц – той мъртъв.2

 

Дайте пени за стария Гай3

 

 

 

І

 

Ние сме кухите хора,
ние сме препарирани хора,
сбрали в едно
глави, пълни със слама. Уви!
Изсушените ни гласове,
ако зашепнем в едно,
са беззвучни и празни
като вятър в сухи треви
или плъше топуркане върху разни
стъкларии в сухото ни мазе.

 

Безформено тяло, безцветна сянка,
зазидана сила, недоловимо движение.4

 

Ония, дето прекосиха спешно
към следващото царство на Смъртта,5
ако ни помнят, помнят ни не, че сме грешно
пълчище бесни души, а само,
че сме кухите хора,
препарирани хора.

 

 

ІІ

 

Тия очи6 ме плашат насън7
но пък в сънното царство на Смъртта
не се явяват
Очите там представляват
игра на слънцето по счупена колона
Дърво се там люлее
и гласовете изтляват
докато вятърът пее
величаво и бързо, както на небосклона
избелява звезда.8

 

Надалеч искам да бъда
в сънното царство на Смъртта
И дегизировка си прося
кожа на плъх, изкормен гарван9
кръстосани жезли10
в поле
по вятъра да се нося
надалеч
далеч от последната среща
в царството на сумрака

 

 

ІІІ

 

Това е мъртвата земя
Това е кактусова земя
Тук се издигат от камък
идоли, тук те се радват
на проситба от мъртви ръце
под искри на бледа звезда.

 

Нима е все
така из мъртвото царство
Събуждаш се сам
в часа, когато
тръпнем в разнежен пламък
Устни, поднесени за целувка,
се молят на счупен камък

 

 

ІV

 

Очите не са тук
Няма очи тук
в долината на умиращите звезди
в тази куха долина
тази счупена челюст на изчезналите ни царства11

 

На последната си среща
се търсим с ръце
и избягваме думите
стълпени край тази подута река12

 

слепи, освен ако
грейнат очите
като всевечната звезда
многолистна роза
на мъртвото царство
надежда само
за празни хора

 

 

V

 

Да люшнем танц край бодливата круша
бодливата круша бодливата круша
Да люшнем танц край бодливата круша
в пет часа сутринта.
13

 

Между представата
и реалността
между приготовлението
и началото
пада Сянката14

 

             Защото Твое е Царството15

 

Между зачатието
и сътворението
между чувството
и отклика
пада Сянката

 

             Животът е много дълъг16

 

Между желанието
и утолението
между либидото
и живота
между същността
и въплъщението
пада Сянката

 

             Защото Твое е Царството

 

Защото Твое е
Животът е
Защото Твое е Ца

 

Така приключва светът
така приключва светът
така приключва светът
не с гръм, а хленчейки жално

 

 

 

    ---

     

    Бележки:

     

    1 Елиът има предвид човечеството, модерната цивилизация. [горе]
    2 С това възклицание слугата на м-р Курц от “Сърцето на мрака” на Джоузеф Конрад осъзнава слисано, че господарят му е смъртен като всички останали хора по земята. Курц е също емблема на “кухите хора”: европеец, който отива в Африка да просвещава туземците и вместо това става коравосърдечен и кръвожаден племенен диктатор. Днешният човек, все едно казва Елиът, няма вещество. Той е шушулка, гонена от вятъра, и носи съдържание според това къде го е запокитил вятърът. [горе]
    3 С подобни реплики в Англия на 5 ноември деца се обръщат към минувачите по улиците, докато тичат и разнасят запалени чучела от слама. Чучелата изобразяват Гай Фокс, най-прочутият заговорник срещу британската държавност, който е бил разкрит и заловен на 5 ноември 1605 г. тъкмо преди да запали буретата барут, сложени в темелите на Парламента, и да го вдигне във въздуха. Оттогава насам тази дата е популярен празник на Острова. Елиът използва името му тук като емблема на човешката жалкост – мечтите по велики дела и безсмъртие, които са довели до обезсмъртяване във вид на слама. [горе]
    4 Асоциация с духовното състояние на сенките в “Ад” на Данте Алигиери (песен трета). Там са онези слабосилни души, които не ги е бивало нито в злото, нито в доброто. [горе]
    5 Т.е. противоположните на гореспоменатите – силните духом, които са имали куража да се погледнат с живота очи в очи. [горе]
    6 Хибрид между очите на Беатриче от Дантевия “Ад” (любимата, която се е превърнала в небесен ангел) и очите на Дева Мария от иконите. Лирическият герой на Елиът се плаши, защото, бидейки съвременен антигерой, е недостоен за тях. [горе]
    7 Оттук надолу синтаксисът на поемата е доста разбит и почти без пунктоация. Това символизира разпада на комуникацията в модерното общество, загубата на връзките и значенията. [горе]
    8 Звездата пак е символ на Беатриче/Дева Мария. [горе]
    9 Реплика към древни езически обреди, извлечени от “Златната клонка” на Джеймз Фрейзър и “От ритуала към романса” на Джеси Уестън. [горе]
    10 Символ от картите Таро. [горе]
    11 Образът е свързан с магарешката челюст, с която библейският Самсон избива хиляди филистимляни в последните мигове от живота си (Съдии xv, 15-19). [горе]
    12 Древногръцкият Стикс – но тук митологичната река е символ на жалката, физическа, окончателна, негероична смърт на “кухите хора”. [горе]
    13 Пародия на детска песничка, но визираща обреден танц за плодородие и реколта. Под “бодлива круша” се има предвид “кактус” – пустинно растение, въплъщение на безплодицата. [горе]
    14 Перефраза на стих от стихотворението на английския поет-декадент Ърнест Даусън “Non sum qualis eram bonae sub regno Cynarae” (“Аз не съм този, който бях, когато Кинара владееше душата ми”). Кинара, любимата на лирическия герой, е древногръцка хетера с непорочно тяло, аналог на Пенчо Славейковата “Фрина”. “Сянката” й е нейното неотстъпно присъствие в душата му. [горе]
    15 Цитат от молитвата “Отче наш”. [горе]
    16 Пак перефраза на цитат, този път от романа “Изгнаник от островите” на Джоузеф Конрад, където в един епизод наказват човек, подарявайки му живота, вместо да го убият. [горе]

     

     

     

     

Електронна публикация на 21. февруари 2009 г.
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]