Томас Стърнз Елиът

поезия

Литературен клуб | | страницата на автора

---

 

Бележки:

 

¹ Елиът има предвид човечеството, модерната цивилизация. [горе]
² С това възклицание слугата на м-р Курц от „Сърцето на мрака“ на Джоузеф Конрад осъзнава слисано, че господарят му е смъртен като всички останали хора по земята. Курц е също емблема на „кухите хора“: европеец, който отива в Африка да просвещава туземците и вместо това става коравосърдечен и кръвожаден племенен диктатор. Днешният човек, все едно казва Елиът, няма вещество. Той е шушулка, гонена от вятъра, и носи съдържание според това къде го е запокитил вятърът. [горе]
³ С подобни реплики в Англия на 5 ноември деца се обръщат към минувачите по улиците, докато тичат и разнасят запалени чучела от слама. Чучелата изобразяват Гай Фокс, най-прочутият заговорник срещу британската държавност, който е бил разкрит и заловен на 5 ноември 1605 г. тъкмо преди да запали буретата барут, сложени в темелите на Парламента, и да го вдигне във въздуха. Оттогава насам тази дата е популярен празник на Острова. Елиът използва името му тук като емблема на човешката жалкост – мечтите по велики дела и безсмъртие, които са довели до обезсмъртяване във вид на слама. [горе]
⁴ Асоциация с духовното състояние на сенките в „Ад” на Данте Алигиери (песен трета). Там са онези слабосилни души, които не ги е бивало нито в злото, нито в доброто. [горе]
⁵ Т. е. противоположните на гореспоменатите – силните духом, които са имали куража да се погледнат с живота очи в очи. [горе]
⁶ Хибрид между очите на Беатриче от Дантевия „Ад” (любимата, която се е превърнала в небесен ангел) и очите на Дева Мария от иконите. Лирическият герой на Елиът се плаши, защото, бидейки съвременен антигерой, е недостоен за тях. [горе]
⁷ Оттук надолу синтаксисът на поемата е доста разбит и почти без пунктоация. Това символизира разпада на комуникацията в модерното общество, загубата на връзките и значенията. [горе]
⁸ Звездата пак е символ на Беатриче/Дева Мария. [горе]
⁹ Реплика към древни езически обреди, извлечени от „Златната клонка“ на Джеймз Фрейзър и „От ритуала към романса“ на Джеси Уестън. [горе]
¹⁰ Символ от картите Таро. [горе]
¹¹ Образът е свързан с магарешката челюст, с която библейският Самсон избива хиляди филистимляни в последните мигове от живота си (Съдии xv, 15-19). [горе]
¹² Древногръцкият Стикс – но тук митологичната река е символ на жалката, физическа, окончателна, негероична смърт на „кухите хора“. [горе]
¹³ Пародия на детска песничка, но визираща обреден танц за плодородие и реколта. Под “бодлива круша” се има предвид „кактус“ – пустинно растение, въплъщение на безплодицата. [горе]
¹⁴ Перефраза на стих от стихотворението на английския поет-декадент Ърнест Даусън „Non sum qualis eram bonae sub regno Cynarae“ („Аз не съм този, който бях, когато Кинара владееше душата ми“). Кинара, любимата на лирическия герой, е древногръцка хетера с непорочно тяло, аналог на Пенчо Славейковата „Фрина“. „Сянката“ й е нейното неотстъпно присъствие в душата му. [горе]
¹⁵ Цитат от молитвата „Отче наш“. [горе]
¹⁶ Пак перефраза на цитат, този път от романа “Изгнаник от островите” на Джоузеф Конрад, където в един епизод наказват човек, подарявайки му живота, вместо да го убият. [горе]