Андре Френо

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | преводна литература

 

ДУМИТЕ В СТИХОТВОРЕНИЕТО

 

Андре Френо

 

Превод от френски: Елисавета Багряна

 

 

Така тесен е процепът, от който изхожда гласът,
така изтощителна съзираната сграда,
така изгарящи химерите и ужасна хармонията,
така далечен е пробегът, така люта раната
и така завардена е нощта.

 

Те трябва да бъдат точни и двусмислени,
несрещани, неочевидни, неразпознати,
излизащи из утробата, задържани, пак извадени,
стиснати като зърна в устата на плъх,
сбити, наредени като зърната на клас,
тайни като блестящия ред,
създаден от всички райски дървета заедно -
те - думите в стихотворението.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 23. септември 2003 г.

г1998-2013 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]