Пере Жимферер (Педро Химферер)

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

СМЪРТТА В БЕВЪРЛИ ХИЛС

 

Пере Жимферер

 

От испански: Рада Панчовска

 

IV

 

Носят роза на гръдта си влюбените и обичат да се целуват сред шумолене на
                    слънчогледи и витла.

 

Има листенца от роза, изоставени от вятъра в коридорите на клиниките.

 

Учениците си втъкват писалките между нокът и плът и натискат леко докато
                    кръвта започне да шурти. Някои намират мъртви под задните чинове.

 

Ще бъда влюбен до смъртта и ще трептят ръцете ми когато хвана твоите ръце и ще
                    трепти гласът ми като приближиш и те погледна в очите сякаш плача.

 

Келнерите познават такива клиенти, които молят за жетон на съмване и навъртяват
                    ненужни телефонни обаждания, после окачват слушалката, искат един
                    джин, опитват се да се усмихват, премислят живота си. По тези часове
                    нощта е синя птица.

 

Започва да захлажда, русите момичета, треперещи се гледат във витрините. Едно
                    избликване на звезди погасва тихо.

 

Светлините в отразяващо стъкло копират мрачното великолепие на пролетта,
                    намръщените им припламвания сини, техните цветя от сяра и от негасена
                    вар, викът на патиците, приканващ от страната на мъртвите.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 04. март 2005 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]