След една хубава баня и една обилна вечеря (тортелини с валдaостански¹ сос) завивката го обгръща като хладно продължение на кожата. Тялото се намества върху постелята, разполага собствената си география, склоновете и падините си. След няколко минути момчето установява, че се унася, чувства, че се носи по едно леко, водно течение, но не може да престане да надига чашата със „Севън ъп“.
         Лъч светлина нахлува в мозъка му. Спомня си, че е време за новините. Без да помръдне, натиска дистанционното управление и светлините на телевизора заливат стаята. В далечината съзира лицето на говорителката, която движи устните си с пленителна наслада. Установява близка прилика с микрофона, който се приближава към блестящо начервените и устни и е на път да постави ръце между краката си, когато съзира новината за случилото се вечерта.
         Разказът на журналиста едва се чува измежду подновилите се гърмежи и бомби. Камерата се движи между дърветата, насочва се към групата полицаи, които стрелят към университета. Въпреки вълната от сълзотворен газ, момчето успява да се разпознае. Синята фланела, поставена в тогава като качулка, която сега лежи до нощната масичка, същият скъсан панталон, същият начин на ръкомахане преди хвърлянето на всеки камък.
         Надига се, за да може да прецени по-добре подробностите. Не крие известна гордост от това, че се разпознава на протеста. Това раздвояване, нещо като отражение на самия него, му причинява особена възбуда. Кадрите продължават, от време на време той изчезва между опожарените автобуси и после се връща с купища бутилки. При един от тези случаи, вижда по телевизията една сцена, която го кара да се разтрепери, тъй като му се струва напълно непозната. Двама полицаи се появявят в листака и го улавят за рамото. Един от тях го удря по устата с приклада на пистолета, докато другият стреля срещу лицето му.
         Така приключва репортажът. Момчето се обърква. Отпуска се на пода и иска да изпуши една цигара, но мисли, че родителите му може да усетят миризмата. След един час на дълги размишления (две кутии „Севън ъп“ и едно парче пица преди това) му се струва, че си спомня като далечно обстоятелство сблъсъка с двамата мъже, ударите, гърмежа.
         - Естествено, бях забравил - потвърждава той, давайки си още веднъж сметка за ужасно лошата си памет и като се приближава до леглото, избутва на една страна кутиите от безалкохолно и се приготвя да умре.

Хуан Карлос Мендес Гедес, Истории от сградата, издателство Гуарайра Репано, Каракас, Венецуела, 1998.

----

¹ Валдаостански - от Вал д'Аоста (автономна област в Италия, известна още като Долината на Аоста) [горе]