Когато разрушението чука на гръдта ми,
тъй както на вратата на подслон преследваният чука.
Когато се порути къщата, която съм,
в руини и ме смаже.
Когато всичкото време, което пред себе си имах,
ще е останало назад.
Когато да откажа да живея ще да е изчерпване,
а не разгром,
аз тялото си ще отдам на безконтролността на бездната,
не толкова пожар ще е, а бунт под лед.

върни се | съдържание | продължи