Лафкадио Хърн

проза

Литературен клуб | страницата на автора | преводна литература

 

ДЖУРОКУ-ДЗАКУРА

 

Лафкадио Хърн

 

Превод от английски: Мария Демот

 

 

Усо но йона -
Джуроку-дзакура
Саки ни кери

 

Дойде шестнайсети
и разцъфна вишната -
като мираж.

 

В местността Вакегори, в провинция Ийо, расте много старо и известно вешнево дърво, наречено джуроку-дзакура, или "вишната, която цъфти на шестнадесетия ден", защото то цъфти само един-единствен път в годината - на шестнадесетия ден от първия месец по стария лунен календар. Това е сезонът на големите студове. А знайно е, че вишните винаги дочакват пролетта, преди да се осмелят да цъфнат. Но вишната джуроку-дзакура цъфти с живот, който не е или поне не е бил неин. В дървото се е вселил духът на един човек...

 

          Той бил самурай от Ийо, дървото растяло в градината му и цъфтяло в обичайно време: към края на март - началото на април. Като дете той играел под вишната, а по разцъфналите й клони много дълго, в продължение на сто години, сезон след сезон, и неговите родители, и родителите на родителите му, а и техните предци окачвали ярки книжни ленти, изписани със стихове на възхвала.
          А самият самурай остарял, надживял всичките си деца и нямало вече какво и кого да обича на този свят освен дървото. Но не щеш ли, през лятото на една година то изсъхнало и умряло.
          Безкрайна била мъката на стария човек. Добри съседи му донесли млада и красива вишнева фиданка и я посадили в градината му с надежда да го утешат. Той им благодарил любезно и се престорил, че е щастлив, а истината била, че сърцето му се свивало от болка, защото бил тъй привързан към старото дърво, че нищо не можело да го утеши.
          Най-после го осенила щестлива идея - старият самурай се досетил как би могъл да възроди мъртвото дърво. (Бил шестнадесетият ден от първия месец.)
          Самураят отишъл в градината, поклонил се на изсъхналото дърво и му заговорил:
          - Моля те, имай милост и разцъфти още веднъж поне, той като реших аз да умра вместо теб. (Защото в Япония вярват, че по волята на боговете човек наистина може да дари живота си другиму, на друго същество, дори на дърво. Това се нарича мигавири ни нару - върша нещо вместо някого.)
          Сетне постлал бяло платно под дървото и както подобава на един самурай, си направил върху него харакири. А душата му се преселила във вишневото дърво и то мигом разцъфнало.
          И така то цъфти всяка година на шестнадесетия ден от първия месец на лунния календар. В сезона на големите студове.

 

 

 

Електронна публикация на 22. декември 2003 г.
Публикация в сб. "Погребаната тайна", Лафкадио Хърн, С., 1990, Изд. "Народна култура"

г1998-2004 г. Литературен клуб. Всички права запазени!