Лафкадио Хърн

проза

Литературен клуб | страницата на автора | преводна литература

 

МРАВКИТЕ

 

Лафкадио Хърн

 

Превод от английски: Мария Демот

 

 

         След нощната буря утринното небе е чисто и ослепително синьо. Въздухът - наистина удивителен, е изпълнен със сладък смолист аромат, идещ от безброй борови клонки, пречупени и разпилени от вихъра.
          От съседната бамбукова гора долита повикът на птичка, която възхвалява Лотосовата сутра; и земята е напълно успокоена от южния вятър.
          Сега вече лятото, макар и доста закъсняло, е наистина тук: наоколо пърхат пеперуди с необичайна японска окраска, цвърчат циклади, жужат оси, мухи танцуват под слънцето, а мраквите поправят припряно разрушените си мравуняци... Това ме подсеща за едно японско стихотворение:

 

    Юку е наки:
    Ари но суман я!
    Гогецу аме.

     

    Къде да се скрият
    бездомните мравки
    от майския дъжд?!

 

          Но големите черни мравки в моята градина, изглежда, нямат нужда да бъдат съжалявани. Преживели са по невероятен начин бурята, която изтръгна из корен огромни дървета, събори къщи, заличи пътища. Въпреки това преди тайфуна те не взеха никакви видими предпазни мерки, освен да залостят портите на подземния си град. Тъкмо гледката на грандиозния им труд ме кара да напиша есе за тях.
         Бих искал да започна трактата си с нещичко от старата, класическата японска литература, нещо емоционално или отвлечено. Но всичко, което моите японски приятели успяха да ми намерят по темата, с изключение на няколко незначителни строфи беше китайско. Тези китайски материали съдържаха предимно невероятни истории, една от които ми се струва достойна да бъде преразказана - faute de mieux.1
         В китайската провинция Тайшу живял благочестив човек, който всеки ден в продължение на много години се прекланял горещо пред една богиня. Веднъж призори, както четял молитвите си, при него влязла красива жена в жълта роба и се изправила отпреде му. Дълбоко смаян, той я попитал какво иска и защо е влязла, без дори да почука. А тя отвърнала:
          - Аз не съм смъртна, а богинята, пред която ти тъй дълго и вярно се прекланяш; и дойдох като доказателство за това, че твоята преданост не е отишла напразно... Знаеш ли езика на мравките?
          - Аз съм само един прост и невеж човек, а не учен и не разбирам дори езика на високопоставените.
          При тези думи богинята само се усмихнала и извадила от пазвата си кутийка, наподобяваща по форма онези, в които обикновено държат благовония. Отворила я, пъхнала в нея пръста си и извадила някакъв мехлем, с който намазала ушите на мъжа.
          - А сега - казала му - потърси мравки и щом намериш, наведи се и се вслушай внимателно в техния разговор. Ще ги разбереш и ще чуеш нещо, което ще ти е от полза... Помни само, че не бива да плашиш или да дразниш мравките.
          После богинята изчезнала. Мъжът веднага тръгнал да търси мравки. Едва прекрачил прага, и забелязал две върху камъка, подкрепящ една от колоните на къщата. Навел се той над тях и се вслушал. И за най-голямо свое смайване открил, че ги чува и разбира какво си говорят.
          - Нека опитаме да си намерим по-топло местенце - предложила едната.
          - Защо? Какво му е на това място тук? - попитала другата.
          - Ами отдолу, под нас, е доста влажно и студено - има заровено голямо съкровище и слънчевата светлина не може да сгрее земята около него.
          Сетне двете мравки забързали нанякъде, а мъжът изтичал за лопата.
          Той разкопал мястото около стълба и скоро стигнал до няколко големи делви, пълни със златни монети. Откритието го направило много богат човек.
          По-късно често се опитвал да се вслушва в разговора на мравките. Но никога повече не му се удало да чуе какво си говорят. Мехлемът на богинята му бил отворил ушите за загадъчния им език само за един-единствен ден.

 

          И аз, като онзи благочестив китаец, трябва да призная, че съм невежа и по природа съм неспособен да разбирам езика на мравките. Но Феята на науката понякога докосва ушите и очите ми с магическата си пръчица и тогава, макар за кратко, успявам да чуя неуловими за слуха и да видя незабележими за окото неща.

 

 

 

 

 

1 faute de mieux - по липса на по-добро (фр.) [горе]

 

Електронна публикация на 14. декември 2003 г.
Публикация в сб. "Погребаната тайна", Лафкадио Хърн, С., 1990, Изд. "Народна култура"

г1998-2004 г. Литературен клуб. Всички права запазени!