Иван Херцег

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

За невъзможните лица

 

Иван Херцег

 

Превод от хърватски: Людмила Миндова

 

 

Всеки ден искам отново да те открия,
да говоря за всемира и всички чудесни неща,
за всяко възможно и невъзможно небе,
за всяка възможна и невъзможна любов.

 

Знам, ще кажеш, че се правя на Бог, че предизвиквам,
че животът не е време, че светът не е това,
че дъждът не може да промени морето и земята,
но да разтопи лице, кръст – това, да.

 

Всеки ден искам отново да те забравя,
да мълча за това как се изгубих, как от тебе ме крие мъгла,
за себичността и другите си измерения,
за всички възможни капки и невъзможни лица.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 18. август 2011 г.

г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]