Иван Херцег

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

Колко ще останем?

 

Иван Херцег

 

Превод от хърватски: Людмила Миндова

 

 

Пристигахме и заминавахме, всеки за себе си:
с ръце върху теб измислената,
разказвах за чудесата на светиите,
с ръце върху мен разпръснатия
като слепец четеше ненаписаното.
С дъх се разбивахме един–друг отвътре,
притискахме се с непроменими предчувствия за небе.

 

Последната вечер пристигна без въпроси:
език в освободеното ухо, език в теб въпросителната,
език в тихите и онези гръмки думи.

 

После говори за границите и нещастието,
а аз ти отговорих, че всички войни
са между нозете ти.
Спомена мъжете, които си оставила,
и баща си, който те оставил,
а после седна в поза лотус
и каза, че вече никой не може да те върне.

 

Какви граници ще начертаем ние,
егоцентрици със смразяваща се кръв,
какви, щом белият сутиен в ръката ти
изчезне от прозореца на автобуса за неверници?
На кого ще се предам аз, на кого – ти?
Колко градове ще оставим в себе си
един след друг и колко нас ще ни оставят,
щом първият сняг заспи в Загреб и Прага?

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 18. август 2011 г.

г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]