Иван Херцег

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

Като сняг

 

Иван Херцег

 

Превод от хърватски: Людмила Миндова

 

 

Тази нощ не мога да заспя
и слушам как броящи се на пръсти духове
в Загреб возят време.
Понякога рязко набиват спирачки,
сякаш са изгубили пътя,
надолу по гръбнака ми, надолу по облаците,
надолу по снега.

 

И приятелите ми пожелаха „лека нощ”,
но сънят въпреки всичко не идва.
Представям си ни двамата на сватбата
в китно ресторантче край реката,
по която през четирите годишни времена
тече чист сняг, който никой не вижда.

 

Аз си пожелах сватбена рокля,
а ти ми обеща невидимост.
Нямаше кой да ти противоречи,
нямаше кой да не ме види,
само аз и ти, ти без мен, аз без теб,
като всеки изоставен сняг.

 

И вкъщи, казва майка,
пада сняг, който никой не вижда
и родителите ми са силно смутени.
Небето се е спуснало доземи,
хората са се смалили до нокът,
и вие тук, и онези там,
близо и далеч.

 

Тази нощ не мога да заспя
и слушам как броящи се на пръсти духове
слушат снега, като сняг.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 18. август 2011 г.

г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]