Иван Херцег

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на автора

 

Изчезване

 

Иван Херцег

 

Превод от хърватски: Людмила Миндова

 

 

Затворен съм в стаята, затворен.
Стаята съм аз, стаята си ти, стаята е думата.
Понякога се прави, че я няма,
а после отново я виждам:
съвсем бяла е, пълна с празнота,
като извисена невъзможна болка.
Леглото е червено, езикът е червен,
и моят поглед, и твоята кожа,
във всемира, който с всеки миг все повече го няма,
където разумът се сблъсква с изневярата на буквата,
със съвършения образ на изчезването,
с непрекъснатото отпътуване от себе си,
което може да го спре единствен Бог.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 18. август 2011 г.

г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]