Раул Ереро

поезия

Литературен клуб - 20 години! | преводна художествена литература | страницата на автора

 

+

 

Раул Ереро

 

От испански: Рада Панчовска

 

 

Ангелът, с триъгълно лице
и костни устни,
ни съзерцава от прозореца,
нагнояващ топла кръв на теленце.
Дядо ми, с ръце, опрени на тила,
начева песни за конюшни и гълъби,
има криле вместо ръце.
В кухнята пищят яйцата на очи
откъм тигана, където се пържат,
украсени със зехтин с гъста белота.
Един часовник, херолд на зимата,
трепери гол на грубите плочи.
Закуската обикаля по масата,
направена със среда от хляб.
В стаята, поена от огледала,
един човек подготвя стана си,
опъвайки и охлабвайки въжета.
Стъпките на баба ми прекъсват
светата тишина на коридора,
чиито зидове се срутват
и издигат по желание.
Пуякът, поселник на ваната,
говори с утринта,
нагиздва се обилно с одеколон и
се сресва на път в средата.
Ключовете скърцат в моя сън
и, на улицата, хора и животни
се одързостяват с нощните гърнета.
Мъртъвци с усмивка на палячо
над чаршафа на разтурени легла.
Животът е полегнал
върху печицата.
Кокошките,
с избръсната лицева вена,
рисуват по пода
видения от Страшния съд.
Дядо ми отваря прозореца.
Влиза мъглата,
ангелът излиза.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 09. януари 2004 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]