Тед Хюз

поезия

Литературен клуб | преводна литература | страницата на автора

 

ПАДЕНИЕТО НА ВРАН

 

Тед Хюз

 

Превод: Владимир Трендафилов

 

 

Когато беше бял, Вран сметна слънцето за твърде бяло.
Реши, че светлината му е твърде бяла.
Реши да го нападне и унищожи.

 

Приведе силите си в ред и блясък.
Разчеса и наежи яростта си.
Насочи клюн към центъра на слънцето.

 

Разтресе се от смях до своя център

 

и нападна.

 

От бойния му вик дърветата внезапно остаряха,
а сенките се сплеснаха.

 

Но слънцето избухна в огън.
Запали се - и Вран се върна овъглен.

 

Отвори си устата, но изпусна само въглена чернилка.

 

"Там горе", изговори той едва-едва,
където бялото е черно - и обратно, -
аз победих."

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 27. януари 2006 г.
г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]